Това, което започва като рутинно археологическо проучване преди ново строителство в района на Рамат Рахел в Йерусалим, се превръща в откритие, което изненадва дори самите археолози.

Вместо очакваните фрагменти от керамика или останки от древни стени, изследователите се натъкват на стълби, водещи под земята към огромна подземна система, изсечена директно в твърдата скала.

До момента е проучен тунел с дължина над 45 метра, който на места достига височина до около пет метра и ширина от приблизително три метра.

Но най-голямата мистерия не са неговите размери. Все още никой не знае със сигурност кой го е построил, кога е направен и за какво точно е служил.

Всичко започва от естествена кухина

Разкопките се ръководят от археолозите Сиван Мизрахи и Зинови Мацкевич от Израелската служба за антики.

Първоначално теренът не дава никакви индикации, че под него се крие нещо необичайно.

Изследователите попадат на естествена карстова кухина, но с напредването на разкопките става ясно, че не става въпрос само за природно образувание.

Постепенно кухината се превръща в дълъг, ръчно изсечен подземен проход.

Части от него все още са затрупани със срутен материал, което означава, че археолозите не знаят къде свършва тунелът и дали зад съществуващите проходи не се крият още неизследвани помещения.

Огромно подземно пространство без ясна цел

Размерите на тунела са особено впечатляващи. Изсичането на пространство с дължина десетки метри, а на места високо до пет метра, е изисквало огромно количество работа, време и организация.

Начинът, по който е обработена скалата, показва, че зад проекта са стояли хора със знания и умения, както и с достатъчно ресурси за осъществяването на такъв голям строителен проект.

Именно затова археолозите се опитват да разрешат основния въпрос: защо някой в далечното минало би вложил толкова много труд в изграждането на подобна подземна система?

Първоначална хипотеза: древен водопровод

Едно от първите предположения е, че тунелът може да е бил част от древна система за водоснабдяване.

Допълнителните проучвания обаче не потвърждават тази теория. В близост не е открит подземен извор, който да обясни функцията му, а стените на тунела не са били покрити с гипс или мазилка. Материали, които обикновено са се използвали в древните водопроводи за предотвратяване на течове. Поради това теорията, че става въпрос за акведукт, днес се смята за малко вероятна.

Липсват доказателства и за земеделска или промишлена употреба

Изследователите са разгледали и възможността подземното пространство да е било използвано за производство, съхранение или земеделски дейности.

Засега обаче няма артефакти, които да потвърдят и това предположение. Именно липсата на предмети е един от най-големите проблеми за археолозите.

В тунела не са открити керамични съдове, инструменти или други предмети, които биха могли директно да разкрият неговото предназначение или възраст.

Най-вероятната теория води към добива на камък

Към момента една от най-вероятните възможности е, че тунелът е бил свързан с добив на строителен камък или с производство на вар.

В него са открити определени следи, които биха могли да подкрепят тази теория. Сред тях има отвор, който може да е служил за вентилация, както и остатъци от обработен материал на пода.

Това би могло да показва, че пространството е имало практическа работна функция и че в него са се извършвали дейности, свързани с извличане или обработка на материали.

Все пак и това остава само хипотеза. Възможно е дори проектът да е бил изоставен, преди да бъде завършен, което би обяснило защо не са открити ясни следи за крайното му предназначение.

Кога е построен? И това е мистерия

Възрастта на тунела е друга голяма загадка. Тъй като археолозите не са открили предмети, които биха могли да го датират прецизно, засега няма сигурна времева рамка за изграждането му. Местоположението обаче дава интересни насоки.

В непосредствена близост се намират два значими археологически обекта. Единият – обществена сграда от желязната епоха, свързана с периода на Първия храм, в района на Арнона. Вторият – Тел Рамат Рахел, където са открити следи от селище, обхващащо няколко исторически периода.

Поради близостта на тези обекти археолозите предполагат, че тунелът може да е на възраст между 2500 и 3000 години. Без преки археологически доказателства обаче това не може да се счита за потвърдено датиране.

Дори археолозите остават без отговор

Подобни открития не са необичайни в Йерусалим – град, под който се преплитат пластове от хилядолетна история.

Но този път дори опитните археолози признават, че са се натъкнали на нещо, което не могат веднага да обяснят.

Откритието показва, че под съвременния Йерусалим все още може да се крие огромна част от миналото, която не е напълно проучена, а загадката остава отворена.

Въпреки че внушителните размери на подземната система и начинът, по който е изсечена, са известни, а някои следи насочват към добив или обработка на камък, ключови въпроси все още нямат окончателен отговор.

Кой е създал този тунел? Кога е бил построен? Каква е била целта му? И най-вече – докъде всъщност се простира под земята?

Значителна част от системата остава затрупана и недостъпна, което означава, че бъдещи разкопки могат да разкрият нови и решаващи доказателства.

Възможно е именно зад срутените участъци да се крие ключът, който най-накрая ще разбули истинската история на този необикновен подземен свят под Йерусалим