ООН: Търсенето на критични минерали ще се утрои до 2030 г.
Зеленият преход и развитието на изкуствения интелект (AI) променят геополитическата карта на света.
Литият, кобалтът и никелът вече не са просто суровини. Те са стълб на националната сигурност, за който се състезават най-големите световни сили.
Само преди десетилетие метали като литий, кобалт и никел имаха ограничено стратегическо значение.
Днес те са буквално кръвоносната система на световната икономика
В драматично обръщение пред Съвета за сигурност на Обединените нации, зам.-генералният секретар на ООН по политическите въпроси, Розмари ди Карло, представи любопитни данни. Данни, които перфектно илюстрират мащаба на предстоящия технологичен и енергиен преход.
Глобалното търсене на критични минерали ще се утрои до 2030 г. До 2040 г. се очаква търсенето да нарасне четири пъти. И това е напълно логично. Защото те задвижват всичко – от смартфони и сървъри за изкуствен интелект до електрически превозни средства и модерни ракетни системи.
Икономика за трилиони долари
За да се разбере колко голям е залогът, е достатъчно да се погледнат конкретните числа от доклада.
През 2023 г. световната търговия със сурови и полупреработени критични минерали е достигнала невероятните 2,5 трилиона долара.
„Това е повече от 10 процента от общата световна търговия“, обясни ДиКарло. И добави, че тези ресурси са се превърнали в основен двигател на икономиката на XXI век.
Това, което някога беше индустрия, запазена за тесни минни кръгове, днес е централна тема в залите, където се вземат най-важните геополитически решения.
Технологична студена война: САЩ срещу Китай
Очаквано, този глад за ресурси създава ново напрежение на световната сцена.
Пазарът на критични минерали се превърна в епицентър на новата технологична Студена война между САЩ и Китай.
От една страна, американската администрация предприема агресивни стъпки за осигуряване на независими вериги за доставки, необходими за производството на електрически превозни средства, бойни самолети и високотехнологични продукти.
От друга страна, Китай, който от десетилетия доминира в преработката на редкоземни метали, наскоро демонстрира силата си. Като прекъсна потоците на тези суровини в отговор на американските мита.
Китайският посланик в ООН, Фу Конг, потвърди пред Съвета за сигурност, че ускореният енергиен преход и експлозивното развитие на AI неизбежно увеличават търсенето.
Той предупреди, че дисбалансът между предлагане и търсене става все по-изразен, „докато светът навлиза в нов период на турбулентност и трансформации“.
Ресурсите като оръжие
Докладът на Обединените нации е ясно предупреждение.
Преходът от изкопаеми горива към „чиста“ енергия и инфраструктура за изкуствен интелект не означава край на зависимостта от ресурси, а само промяна на това от какво зависим.
Държавите, които контролират добива и преработката на тези минерали, ще имат същата власт, каквато имаха „петролните държави“ имаха през XX век.
За технологичните гиганти и производителите на хардуер осигуряването на стабилна верига за доставки вече не е просто въпрос на печалба, а въпрос на оцеляване. Казват, че интересното тепърва предстои.

