Орангутаните усвоили земята без човешка помощ

Борнейските орангутани очевидно са слизали от дърветата още преди човекът да започне да ги изсича.

Седем години изследвания на орангутани на остров Борнео са довели международен екип изследователи до неочакван извод – тези примати са започнали по-често да слизат от дърветата на земята и да го правят не само поради влошаването на екологията.

Борнейският орангутан е най-голямото от животните, които живеят по дърветата. На земята те слизат рядко и само когато привичната им среда на обитание започва да се променя. Смята се, че толкова нестандартно поведение се провокира от дейността на човека, изсичащ горите – приматите просто не могат през цялото време да пътешестват по дърветата, а затова в търсене на храна са принудени да се спускат на земята.

Досега никой не можеше да каже с точност от какво зависи такова поведение – от антропогенни или от други фактори. За отговор на този въпрос би било необходимо достатъчно дълго да се наблюдават орангутаните в тяхната естествена среда.

Точно това и предприели Марк Харисън от Лестърския университет и множество негови колеги от Австралия, Япония, Германия, Индонезия, Малайзия, Канада и САЩ. От 2006 до 2013 година те заснемали на видео орангутаните в горите на Борнео. Направени били повече от 600 записа в повече от 1400 снимачни точки. След като анализирали поведението на маймуните, зоолозите стигнали до извода, че орангутаните, които обитават гори, засегнати от човешката дейност, не се спускат на земята по-често от живеещите в девствените джунгли.

В сп. Nature авторите пишат, че от дърветата слизат особи от всякаква възраст и пол, но най-често пътешествие по земята практикуват зрели самци.

Получава се, че орангутаните по принцип нямат нищо против земните разходки и са започнали да слизат на земята доста отдавна, когато им е било необходимо да преодоляват естествени „плешивини“ в горите. При борнейския орангутан „умението да ходи по земята“ може да се е развило по-бързо, отколкото при суматранския, така както димният леопард и брадатите прасета на Борнео по степен на заплаха не могат да се сравнят с тигрите на Суматра.

Разбира се, с появата на човека много неща са се променили, но в това, което се отнася до слизането на земята, на орангутаните се е наложило само да модифицират вече наличната стратегия на поведение, приспособявайки я под засилващото се изчезване на горите.