Учени откриха неизвестна досега линия на симетрия на Земята, която разделя планетата на източна и западна половина. Изненадващо, и двете страни отразяват почти еднакво количество слънчева светлина обратно в космоса.

Откритие, което може да помогне на изследователите да разберат по-добре как климатичната система поддържа своето равновесие.

От години учените знаят за подобен баланс между Северното и Южното полукълбо

Въпреки значителните различия в разпределението на сушата, метеорологичните системи и човешката дейност, двете полукълба отразяват почти еднакво количество слънчева енергия.

В търсене на други форми на планетарно равновесие, Джианхао Джан от Националното управление на океанските и атмосферни изследвания на САЩ (NOAA) и неговите колеги откриват нова ос на симетрия.

Тя преминава по меридианите 27° източна и 153° западна дължина, като минава през части от Европа, Турция, Африка и Аляска.

Тази линия разделя Земята на две половини, които отразяват почти идентично количество слънчева светлина.

Екипът стига до този извод след анализ на 25-годишни наблюдения, събрани от сателитите CERES на НАСА между 2001 и 2025 г. Тези сателити измерват колко слънчева енергия се отразява обратно в космоса – ключов показател, тъй като климатът на Земята зависи от баланса между постъпващата слънчева светлина и излъчената енергия.

Изследователите категоризират отразената слънчева светлина, включително тази от сушата и от океаните без лед. След това сравняват данните с климатични модели и разглеждат различни начини за разделяне на планетата.

Установено е, че новоопределените източно и западно полукълбо имат изключително сходни характеристики. И двете съдържат почти еднакво количество океанска площ без лед, имат сходна облачност и подобни нива на отразена слънчева радиация при ясно небе.

Първоначално Джан е скептичен относно значимостта на резултата. Тъй като Земята е сфера, може да изглежда лесно да се намерят две половини с еднакви свойства. По-нататъшният анализ обаче променя мнението му.

„Това, което ме убеди – и в крайна сметка научната общност – че тази източно-западна симетрия е дълбоко нетривиална, се свежда до три ключови характеристики: нейната уникалност, устойчивост и това, което нарекохме „тройна симетрия“, обяснява Джан.

Първата характеристика е уникалността

Изследователите откриват само едно разделяне на източна и западна половина, при което съществува този баланс.

Втората е устойчивостта – симетрията остава непроменена близо до 27° източна дължина през целия период на наблюдение от 2001 г. насам.

Третата особеност е почти идентичното разпределение на суша и океан без лед в двете половини, което позволява отраженията от ясно небе и облаци да се уравновесяват взаимно.

Изследователите предполагат, че важна роля играе явлението „Ел Ниньо – Южно колебание“ (ENSO).

ENSO е периодична климатична система в тропическата част на Тихия океан, която влияе на метеорологичните условия в цял свят.

„Когато анализирахме незначителните годишни колебания в точната дължина на тази симетрия, открихме статистически значима корелация с данните за ENSO“, пояснява Джан.

Той допълва, че промените в циркулацията на Уокър, мащабна атмосферна циркулация, може да допринасят за поддържането на баланса.

Според хипотезата на екипа, условията на Ла Ниня леко увеличават отразената слънчева светлина в Източното полукълбо, докато Ел Ниньо измества баланса към Западното. Тези промени изглежда поддържат дългосрочната симетрия, съсредоточена близо до 27° източна дължина.

Учените смятат, че това откритие може да се превърне в ценен инструмент за проверка на климатичните модели.

Бъдещите модели трябва да могат да възпроизвеждат не само общото количество отразена слънчева светлина, но и свързаните с тази симетрия облачни и океански структури.

Ако даден модел не премине този тест, това може да е знак, че важни климатични процеси не са отразени правилно.

Изследването също така подчертава сложността на климатичната система на Земята.