Преди 50 години на Земята пада метеорит. Той носи звезден прах на възраст половината от живота на Вселената. Оказа се, че това е най-старият твърд материал, откриван някога на нашата планета. По-стар дори от Слънцето.
Откритието би могло да ни даде представа за това как се формират звездите, смятат учените, на базата на дребни зърна, датирани от преди Слънцето да се е формирало.
Такива „пресоларни зърна“ са малки и редки, открити са само в около 5% от метеоритите, които са падали на Земята.
Звездите се раждат, когато прах и газ, плаващи през космоса, се срещат, блъскат се едни в други и се нагряват. Звездите „се нуждаят от партньор“, за да се случат най-ярките експлозии във Вселената.
След изгаряне в продължение на милиони години те умират и изхвърлят частици със звездните ветрове в космоса. Тези парчета звезден прах в крайна сметка образуват нови звезди, заедно с нови планети и луни и метеорити.
Водещият автор Филип Хек, доцент в Чикагския университет, казва: „Това е едно от най-вълнуващите изследвания, върху които съм работил. Това са най-старите твърди материали, откривани някога, и те ни разказват как звездите са се образували в нашата галактика.“
Материалите, разгледани в изследването, публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences, се наричат „пресоларни зърнени минерали“, образувани преди раждането на Слънцето.
„Те са истински мостри от звезден материал, истински звезден прах“, каза професор Хек.
Музеят в Чикаго има най-голямата част от метеорита Мърчисън, съкровищница от пресоларни зърна, паднал през 1969 г. във Виктория, Австралия.
Пресоларните зърна за това изследване са изолирани от метеорита Мърчисън преди около 30 години в Чикагския университет. Процесът включва натрошаване на фрагментите от метеорита на прах.
Съавторът Дженника Гриър от Чикагския университет, казва: „След като всички парчета са смлени, това е вид паста имаща характерен мирис – мирише на гнило фъстъчено масло.“
След това тази „метеоритна паста“ се разтваря с киселина, докато остават само пресоларните зърна. Изследователите сравняват процеса с изгарянето на купа сено, за да намерят иглата в него.
След като пресоларните зърна са изолирани, изследователите разбират от какви видове звезди идват и на колко години са.
Данните за възрастта на експозицията изследователите получават, като измерват излагането им на космически лъчи.
Като измерват колко от новите елементи произведени в космическите лъчи присъстват в пред-слънчевите зърна, учените могат да кажат колко време те са били изложени на космически лъчи, като така определят на колко години са.
Изследователите откриват, че някои от пресоларните зърна в тяхната проба са най-старите, откривани някога на Земята.
Въз основа на това колко космически лъчи са „попили“, повечето зърна трябва да са на възраст от 4,6 до 4,9 милиарда години, а някои зърна са по-стари от 5,5 милиарда години.
Но възрастта на пресоларните зърна не е краят на откритието. Тъй като пресоларните зърна се образуват, когато звезда умира, те разкриват историята на звездата.
Изследователите предполагат, че преди седем милиарда години е имало голяма реколта от нови звезди. „Нашата хипотеза е, че по-голямата част от онези зърна, които са на възраст от 4,6 до 4,9 милиарда години, са се образували в епизод на засилено образуване на звезди.
„Има време преди началото на Слънчевата система, когато се образуват повече звезди, отколкото е нормално.“
Учените откриват също така, че пресоларните зърна често плуват в пространството, залепени в големи струпвания, като „гранули“, нещо, което по-рано не се е смятало за възможно в този мащаб.
