Странността на първия известен междузвезден посетител на нашата Слънчева система продължава да занимава учените. Сега ново проучване показва много необичаен състав на Оумуамуа.
Междузвездният посетител Оумуамуа се приближи до Земята през есента на 2017 г. и сега се насочва към тъмните дълбини на външната Слънчева система. Той озадачи изследователите малко след откриването му и мистерията около него не се разсейва.
„Странността на Оумуамуа е многопластова“. За начало изглежда, че има форма на пура или палачинка, което определено не е норма за космическите обекти, с които астрономите са запознати.
Оумуамуа също показва негравитационно ускорение, т.е. движение, което не е причинено от притеглянето на Слънцето или друг голям космически обект. Кометите често показват такова движение, когато се нагряват и започват да изхвърлят струи, но Оумуамуа никога не е имал опашка на комета, доколкото изследователите могат да разберат.
И накрая, забелязването на Оумуамуа е доста странно, като се има предвид колко огромно е пространството и колко непълно е търсенето на такива обекти към днешна дата. Откриването му предполага, че обекти подобни на Оумуамуа са често срещани, освен ако посетителят не е насочен по някакъв начин към нашата система.
И наистина имаше някои спекулации, че „Оумуамуа може да бъде извънземен космически кораб„. Ави Льоб, председател на отдела по астрономия в Харвардския университет, предположи, че посетителят може да бъде соларно-ветроходна сонда, колкото и странно да е такова предположение. Трябва поне да държим умовете си отворени за подобна възможност, подчертава Льоб.
Новото проучване не се позовава на извънземни, но въпреки това обявява Оумуамуа за доста специален обект. „Ние показваме, че обектът най- вероятно е съставен от водороден лед“, казва в изявление съавторът на изследването Грег Лафлин, професор по астрономия в Йейлския университет. „За нас това е нов тип обект, но изглежда, че може да има много повече такива, показващи, че ще продължат да се появяват.“
Водородът е най-разпространения елемент във Вселената, но не го виждаме често в твърда форма за което се изискват изключително студени температури. Но такива температури съществуват в най-студените ядра на гигантски молекулярни облаци, разсадници, които пораждат звезди и свързаните с тях планетни системи, заявяват Лафлин и неговият съавтор Дарил Селигман от Чикагския университет.
Моделът на двамата предполага, че телата, богати на водороден лед, могат да се образуват в тези ядра – и че такива тела ще се държат точно както Оумуамуа, когато преминава през вътрешната Слънчева система.
„Когато Оумуамуа преминава близо до Слънцето и получава топлина, топящият се водород бързо кипи на ледената му повърхност, осигурявайки наблюдаваното ускорение, а също и възможността да бъде забелязан със своята странна, издължена форма, точно като сапун, който се превръща в тънка плъзгаща се люспа след много приложения под душа “, казва Лафлин.
Ако той и Селигман са прави, подобни „водородни комети“ трябва да са доста често срещани и изучаването им може да хвърли светлина върху формирането на звезди и планети.
„Тяхното присъствие би било точна сонда за условията в тъмните дълбини на звездообразуващи облаци и би предоставило нова критична улика за разбиране на най-ранните фази на все още загадъчните процеси, които пораждат раждането на звезди и придружаващите ги планети“, казва Лафлин.
Новото проучване е прието за публикуване в The Astrophysical Journal Letters.
Оумуамуа отдавна е изчезнал от полезрението на астрономите. Но учените се надяват да видят още много обекти като него в близко бъдеще, особено след като обсерваторията „Вера С. Рубин“ започна да работи в Чили.
А междузвездните посетители в Слънчевата система вече са двама, след откриването на обект, известен като „Борисов“ през август 2019 г. „Борисов“ обаче не е толкова странен като Оумуамуа; това е доста разпознаваема комета.
„Оумуамуа и Борисов са само началото на междузвездни обекти, които ще бъдат откривани все по-често“, вярват изследователите и очакват от там да дойде отговорът на един от най интересните въпроси пред астрономите и астрофизиците: възможно ли е животът на Земята да идва от друга звездна система?
