Съвременната физика допуска възможността за пътуване във времето, но с редица съществени уговорки.

Физиците приемат пътувания в бъдещето, а може би и в миналото. В много лаборатории по света вече работят истински машини на времето, макар и те да имат малко общо с измислиците на писателите-фантасти.

Нека разберем как можем да пътуваме през епохите и дали е възможно да предотвратим собственото си раждане.

Пътуването във времето винаги е било любим сюжет в научната фантастика – от класическия роман на Хърбърт Уелс до най-новите блокбъстъри.

Но дори и прагматичните физици, далеч от фантастиката, имат свои хипотези как можем да се върнем в миналото и дори да срещнем себе си там (макар тези идеи да са доста спорни).

От друга страна, преместването в бъдещето вече е рутинна практика, макар и засега само за елементарни частици.

С ракета към бъдещето

Идеята за пътуване в бъдещето е проста. Ако ускорим космически кораб до 99,99% от скоростта на светлината, времето на борда му ще тече над 70 пъти по-бавно, отколкото на Земята.

Колкото по-близо сме до скоростта на светлината, толкова по-силен е ефектът.

С подходящ двигател бихме могли да отидем до центъра на Галактиката и да се върнем за няколко десетки години корабно време. На Земята ще са изминали повече от 50 хилядолетия. Какво е това, ако не пътуване във времето?

Разбира се, за да се ускори кораб с маса един тон до 99,99% от скоростта на светлината, е необходима над 50 пъти повече енергия, отколкото всички електроцентрали в света са произвели през 2024 г.

Такива двигатели са далеч отвъд нашите технически възможности.

Но всеки добър ускорител може да задвижи елементарна частица до близка до светлинната скорост и така можем да наблюдаваме как тя пътува във времето.

Много частици са нестабилни и имат изключително кратък живот. При субсветлинни скорости обаче времето за тях се забавя.

Да предположим, че сме ускорили силно една частица. Според нейния собствен часовник животът ѝ все още не е изтекъл и тя не се разпада, въпреки че според нашите часовници от нея отдавна не би трябвало да има и следа.

Това е все едно човек с продължителност на живота под сто години да се пренесе цели епохи напред.

Подобно преместване не е хипотеза, а рутинен факт, който постоянно се наблюдава в ускорителите.

Каква е разликата с фантастичните машини на времето?

Първо, преместването не е мигновено. Космонавтът на борда също остарява, макар и по-бавно.

Второ, пътешественик, пренесъл се от 2026 г. в 2076 г., няма да срещне на Земята себе си, остарял с 50 години.

Просто защото през тези години той не е бил на планетата, а в Космоса.

И накрая, космическият кораб може да ни отведе в бъдещето, но не може да ни върне в деня на излитане, нито пък да ни изпрати при динозаврите. Това е еднопосочен път.

Въпреки това съществуват хипотетични начини да се върнем в деня на старта и сега ще разгледаме един от тях.

В двете посоки – през червеева дупка

Позволяват ли законите на природата пътуване в миналото?

Повечето физици се съмняват, но все още никой не е доказал, че такива круизи са невъзможни. Нещо повече, съществуват хипотетични начини това да се осъществи.

Може би най-изученият от тях е свързан с така наречените червееви дупки (известни още като кротовини или червоточини).

Това название е малко подвеждащо.

Червоточините често се сравняват с тунели през пространство-времето, но това не е съвсем точно. Те не са празнини в плътен масив, а по-скоро „израстъци“.

Ако сравним пространство-времето с метален лист, червоточината е по-скоро заварена към него тръба, отколкото пробита в него кухина.

Червоточините осигуряват преки пътища в пространството.

Разстоянието до Алфа Кентавър е четири светлинни години, но теоретично до нея би могла да води червоточина с дължина само един километър. Ако я преминем пеша, след 15 минути ще се озовем до съседната звезда!

Освен това червеевите дупки позволяват пътуване не само в пространството, но и във времето.

Да си представим червоточина с дължина 1 км, в която времето тече по същия начин, както на Земята (а в кротовините времето по принцип може да тече по различен начин).

Поставяме единия край, или устие, на червоточината на Земята, а другия – на космически кораб.

През 2026 г. изпращаме кораба с устието на борда на пътешествие с близка до светлинната скорост. Нека той се върне на нашата планета през 3000 г. и кацне на същото място, откъдето е излетял.

Колкото и да е трудно за вярване, в резултат на пътуването кротовината няма да се разтегне и ходът на времето вътре в нея няма да се промени.

Представете си, че през 2026 г. влизаме в устието на червеева дупка.

След 15-минутна разходка, дълга около километър, ще се озовем в 3000-та година. Това е пътешествие в бъдещето.

Обратно, човек от 3000-та година би могъл да влезе в своето устие и да излезе през 2026 г., осъществявайки пътуване в миналото.

Пилот на космически кораб би могъл да се върне през червеевата дупка в деня на излитането си и да наблюдава как ракетата с неговата по-млада версия на борда потегля.

Въпреки това, да видим динозаврите на живо, няма да се получи.

Червеевата дупка позволява връщане само до деня, в който е била създадена, и нито секунда по-рано.

Това е общо ограничение за всички хипотетични машини на времето, измислени от физици, а не от писатели-фантасти.

Тези машини не позволяват пътуване в миналото по-далеч от деня на своето създаване.

Парадоксът на убития дядо

Любителите на научната фантастика познават добре „парадокса на дядото“. Да предположим, че някой пътува от 2026 г. до 1926 г. и убива собствения си дядо, докато е още в люлката. Това означава, че убиецът е предотвратил собственото си раждане. В такъв случай, как изобщо се е появил през 2026 г., за да влезе в машината на времето?

По този въпрос можем само да теоретизираме.

Физикът Брайън Грийн отговаря така: въз основа на това, което знаем за природата на времето, миналото не може да бъде променено.

Дори червеевата дупка не създава две версии на миналото – с убийство и без.

Да допуснем, че през 1926 г. някой е създал времеви тунел през столетието и през 2026 г. престъпник с лопата е влязъл в него. Но щом този лош човек се е родил, значи няма да успее да убие дядо си.

Не знаем какво точно ще го спре, но убийство няма да има. Може би, завръщайки се у дома, пътешественикът във времето дори ще намери дневника на прабаба си и ще прочете, че през 1926 г. синът ѝ е бил изплашен от странно облечен мъж с лопата.

Разбира се, подобни разсъждения водят до извода, че и бъдещето не може да бъде променено, тоест всичко е предопределено.

Но не бива да се отчайваме: засега всичко това са само умозрителни конструкции, а не истина от последна инстанция.

Човечеството има още много време, за да разбере как да го променя. Сега идват и по-малко приятните новини.

Въпреки че законите на физиката не забраняват съществуването на червееви дупки – поне за кратко, – това съвсем не означава, че те съществуват някъде.

Физиката не забранява и електрическите чайници, но в природата те не се образуват от само себе си. Дали се образуват червееви дупки, не знаем, както и не знаем как да ги създадем изкуствено.

Освен това не знаем колко стабилна е една червеева дупка.

Стените ѝ се привличат гравитационно и би трябвало да се срутят за части от секундата.

Теориите за фините свойства на вакуума, които са на самия предел на възможностите на съвременната физика, дават известна надежда това да бъде избегнато.

Те обаче предсказват и други опасности, които почти мигновено унищожават червеевите дупки. Не е ясно коя везна ще натежи.

Проверката на тези изчисления чрез експеримент няма да е възможна още много дълго време.

Останалите методи за създаване на двупосочни магистрали към други епохи, предложени от физиците, повдигат не по-малко, а дори повече въпроси.

По думите на големия специалист в тази наука Кип Торн, дори такива пътувания да са възможни, днес ние сме по-далеч от тях, отколкото неандерталците от овладяването на космоса, пише сп. „Вокруг света“.