След аварията в Чернобилската АЕЦ през 1986 г. научната общност прогнозира, че зоната около разрушения реактор ще се превърне в безжизнена пустош за десетилетия.

Природата обаче демонстрира изумителна способност за адаптация: въпреки екстремния радиационен фон, животът не просто е оцелял, а е еволюирал.

Днес изследователите са убедени, че изучаването на тези „радиорезистентни“ организми може да се окаже ключов елемент в бъдещите космически мисии, където радиацията остава една от основните заплахи за колонизаторите, пише earth.com.

В центъра на вниманието на учените е гъбичката Cladosporium sphaerospermum

Този вид плесен е познат на биолозите отдавна, но именно в условията на Чернобилската забранена зона той проявява уникални свойства.

Оказва се, че микроорганизмът не само издържа на смъртоносни дози радиация без вреда за себе си, но и избира най-заразените участъци за своето размножаване.

Радиацията за тази гъбичка е своеобразен енергиен ресурс

Тя я „поглъща“, за да стимулира собствения си растеж.

Тази особеност на плесента предизвиква интереса на изследователи, които търсят начини да предпазят космонавтите от космическата радиация.

Ракетите разполагат със специални екрани за защита на екипажа, но всеки излишен килограм, изпратен в космоса, струва изключително скъпо.

Ето защо за реална колонизация на други планети е необходимо принципно различно решение от изпращането на противорадиационни щитове от Земля.

Именно тук способността на плесента Cladosporium sphaerospermum да процъфтява в условия на силно облъчване привлича вниманието на учените.

За да проверят идеята в реални условия, изследователите изпращат гъбичката на Международната космическа станция (МКС) в специален автономен модул CubeLab.

Въпреки че МКС е частично защитена от магнитното поле на Земята, нивото на радиация там е значително по-високо, отколкото на повърхността на планетата.

В херметично затворено петриево блюдо едната половина е запълнена с хранителен разтвор с гъбичката, а другата – с чист хранителен разтвор без плесен.

Под всяка половина са поставени сензори за радиация.

Те регистрират, че под гъбичката нивото на радиация е малко по-ниско, отколкото във втората половина на блюдото, където плесен няма.

Колкото по-дебел става слоят плесен, толкова по-осезаема разлика в нивата на радиация отчитат сензорите.

Авторите на изследването, публикувано в Frontiers in Microbiology през 2022 г., са предпазливи в изводите си: това е само доказателство на концепцията.

Експериментът е малък и много фактори трудно могат да бъдат изолирани

Резултатите обаче са обнадеждаващи. Изследователите предполагат, че такава гъбичка би могла да стане основа за жив противорадиационен щит за космически ракети или колонии на други планети.