Ново изследване разкрива, че древният континент Гондвана е бил значително по-голям, отколкото се смяташе досега. Това откритие може най-накрая да му спечели статута на пълноценен суперконтинент.

В миналото праисторическият континент Гондвана често е бил подценяван и описван просто като „голяма земна маса“.

Сега обаче, благодарение на резултатите от ново проучване, геолозите изглежда са открили убедителни доказателства, че Гондвана всъщност е бил древен суперконтинент, пише IFLScience.

Известно е, че Гондвана е представлявала обединение на земни маси, доминирало на планетата преди около 550 милиона години.

Преди приблизително 180 милиона години този суперконтинент се разпада, давайки началото на Южна Америка, Африка, Мадагаскар, Индия, Австралия и Антарктида.

Знаем, че тези съвременни континенти някога са били свързани, благодарение на сходни вкаменелости от праисторически организми (включително динозаври), открити в региони, които днес са разделени от хиляди километри океан.

Ако се вгледаме в бреговите линии на Южна Америка и Африка, можем да видим как двата континента някога са прилягали плътно един към друг. Подобно на две лъжици, поставени една в друга.

Предишни изчисления показваха, че в своя пик Гондвана е заемала около 64% от цялата континентална суша на Земята.

Някои експерти смятаха, че това не е достатъчно, за да получи статут на „суперконтинент“.

Сега обаче учените са открили нещо, което досега е било пренебрегвано

Геолози от Китайската академия по геоложки науки и университета Къртин в Австралия са открили доказателства, че големи фрагменти от Гондвана са скрити под територията на Азия, Европа и Северна Америка.

Учените са установили, че гранитът в някои райони на Хималаите се е образувал по различно време. Но всички тези скали са се образували в резултат на топенето на по-стари континентални скали.

В този случай се оказа, че всички те произхождат от един и същ древен континентален блок. Той се е образувал между 700 и 550 милиона години. Това съвпада с раждането на Гондвана.

Новият анализ показва, че по това време тя е покривала не 64%, а 80% от цялата суша – достатъчно, за да бъде официално призната Гондвана за суперконтинент.