Повече от половината от язовирите на планетата рискуват да станат почти безполезни до 2060 г., ако настоящите темпове на натрупване на наноси се запазят.

Според учени основната причина е постепенното запълване на водохранилищата с тиня и пясък. Те изместват водата и намаляват полезния им обем.

Изследване показва, че проблемът е особено сериозен в сухите региони

Там малките язовири играят ключова роля за водоснабдяването на населението и поддържането на селското стопанство.

Като една от най-уязвимите зони се посочва западната част на САЩ. Точно там много водохранилища вече се сблъскват с намаляване на водните си запаси поради натрупването на дънни отложения.

При изграждането на язовирните стени инженерите обикновено предвиждат, че водоемите постепенно ще се запълват с наноси. В редица региони обаче мащабът на този процес се оказва значително по-голям от очакваното.

Според оценките на изследователите, ако не бъдат приложени нови методи за управление на наносите, до средата на XXI век около 58,6% от малките и 38,1% от големите язовири може да загубят своята функционалност.

Наносите попадат във водохранилищата заедно с водните потоци след дъждове, наводнения и ерозия на почвата

С течение на десетилетията слоят тиня се натрупва на дъното, намалявайки обема вода, който язовирът може да съхранява.

В резултат на това се понижава ефективността на водноелектрическите централи, влошава се регулирането на речния отток и се съкращават запасите от вода за градовете и селското стопанство.

Учените отбелязват, че проблемът дълго време е бил подценяван, тъй като много от анализите са се фокусирали предимно върху големите язовири, докато хиляди по-малки водоеми също бързо губят своя капацитет.

Новите изчисления обхващат значително повече обекти по целия свят и разкриват по-сериозен мащаб на заплахата.

За борба със затлачването специалистите разглеждат няколко решения: механично отстраняване на натрупаните отложения, изграждане на обходни канали за пренасяне на наносите и промяна в управлението на водните ресурси.

Подобни мерки обаче изискват значителни инвестиции и дългосрочно планиране.