Ново изследване поставя под въпрос теорията, че пръстените на Сатурн са се формирали сравнително скоро.

Според нови изчисления кристалната чистота на ледените частици в тях не е достатъчно основание да се твърди, че газовият гигант ги е придобил наскоро.

Възможно е те да са запазили почти първоначалния си вид в продължение на милиарди години.

От откриването им през XVII век до втората половина на XX век учените са смятали, че пръстените на планетата са съществували винаги.

Съмненията относно древността на тези структури се появяват едва след като сондите „Вояджър-1“ и „Вояджър-2“ прелитат покрай Сатурн съответно през 1980 и 1981 г.

Изпратените от тях изображения потвърждават старото подозрение

А именно – че ярките пръстени се състоят от почти чист воден лед.

Тогава изследователите се замислят. В междупланетното пространство се носи космически прах, който постепенно се утаява върху всичко, към което е привлечен.

Това означава, че той би трябвало да „полепва“ и по леда в пръстените на Сатурн, което би ги направило по-тъмни.

Съдейки по наблюдаваното състояние на гигантската ледена система, тя очевидно не е твърде запрашена.

Това беше окончателно потвърдено благодарение на сондата „Касини“, която работи в системата на Сатурн почти 13 години – от 2004 до 2017 г.

Подробният анализ на данните от нея показва, че делът на леда в пръстените е най-малко 95%, а може би дори 99%.

Именно това става основа за новата версия, че Сатурн е получил своите „украшения“ сравнително наскоро – преди няколкостотин милиона години.

Самата Слънчева система, заедно с всичките си светове, е на 4,6 милиарда години

Астрофизиците Григорио Рикерки и Орелиен Крида от Обсерваторията на Лазурния бряг в Ница (Франция) поставиха под съмнение утвърдените представи за младостта на пръстените на Сатурн.

Те изложиха своя скептицизъм в статия, достъпна на сървъра за препринти arXiv.org.

Според изследователите, представите за възрастта на пръстените са се формирали на базата на „възрастта на експозиция“. Това е предполагаемият период, през който тези структури са били подложени на микрометеороидна бомбардировка и са натрупвали тъмен прах.

Тази възраст е изчислявана по формула, която показва колко силно гравитацията трябва да привлича малките космически частици.

Астрофизиците твърдят, че досега тези изчисления са били неправилни. Причината – използвана е формула, изведена за гравитацията на планета или друго сферично небесно тяло, докато пръстените са плоски.

Затова авторите на изследването са разработили нова формула.

Оказва се, че върху пръстените всъщност се утаява около пет пъти по-малко прах, отколкото се е смятало преди.

Това автоматично увеличава вероятната им възраст със същия коефициент. Това означава, че пръстените на Сатурн може да са на възраст до два милиарда години.

Освен това учените смятат за неточни приетите оценки за скоростта на праха при приближаването му към Сатурн от 4,3 километра в секунда.

Тази скорост е изчислена по данни от „Касини“. Но не е взето предвид, че за сондата е било по-лесно да регистрира по-бавните частици, докато най-бързите са ѝ се изплъзвали.

При отчитане на този фактор се получава много по-висока скорост – 6,8 километра в секунда.

Това също намалява интензивността на натрупване на прах върху пръстените: колкото по-бързо се движи, толкова по-лесно е да премине покрай препятствие.

Накрая, още един детайл е космическото изветряне – постепенното разрушаване на частиците под въздействието на радиация.

Според изследователите това може да действа като „самопочистване“ на пръстените на Сатурн.

В такъв случай те биха могли да запазят своята „свежест“ до пет милиарда години, тоест от времето на формирането на самата планета.