Професор Сара Уокър от Щатския университет на Аризона и нейните колеги представиха нов подход за търсене на извънземен живот, наречен „Теория на сглобяването“.

Методът се фокусира върху оценката на сложността на молекулите в атмосферите на планетите, вместо да търси специфични биомаркери, познати от Земята.

Учените адаптират този подход за бъдещата Обсерватория за обитаеми светове (HWO). Това е следващият флагмански телескоп на НАСА, който ще заснема земеподобни планети и ще анализира техните газови обвивки.

Теорията на сглобяването измерва колко трудно е било създаването на дадено химично съединение

На всяка молекула се присвоява „индекс на сглобяване“, който отразява минималния брой стъпки, необходими за нейното конструиране от базови елементи.

Докато простите съединения могат да се образуват случайно, сложните молекули изискват множество последователни стъпки и е малко вероятно да възникнат спонтанно.

Според авторите на теорията, когато елементите са дълбоко свързани и молекулите обменят фрагменти, използвайки всички налични връзки, физиката отстъпва място на друг процес – животът.

Предимството на този подход е, че той не прави предположения за конкретната форма на извънземната биология.

Вместо да се основава на определен метаболизъм, методът просто идентифицира среди, където може да съществуват организми.

Телескопът няма да дава категорична присъда „обитаема“ или „мъртва“ планета.

Вместо това теорията на сглобяването ще оцени общата сложност на планетата и ще я позиционира по скала – от напълно безжизнена до богата на живот.

Това ще покаже не само дали животът вече съществува, но и дали има потенциал да се появи и развие в бъдеще.

Астрономите могат да измерват индекса на сглобяване директно чрез инфрачервена спектроскопия – технология, която космическите телескопи вече използват за анализ на състава на далечни атмосфери.

Досега учените търсеха предимно кислород, метан и озон

Макар биологията да обяснява добре наличието на тези газове, този подход ограничава търсенето до живот, подобен на земния.

Освен това, обикновената космическа химия често произвежда същите газове без участието на организми, което води до фалшиви положителни резултати.

За да тестват новата теория, изследователите са сравнили атмосферата на Земята с тези на Венера, Марс и различни видове екзопланети.

Резултатите показват, че земната атмосфера има най-висок индекс на сложност

Въпреки че Земята и Венера имат сходен набор от химични връзки, атмосферата на нашата планета съдържа много по-голямо разнообразие от сложни молекули.

Това показва, че земната биосфера позволява по-пълноценно използване на химическия потенциал.

Вселената експериментира с химията от почти 14 милиарда години и би било твърде ограничаващо да се смята, че е открила само един път за развитието на организми.