Ново изследване на древни скални рисунки в Южен Китай разкрива защо те са успели да се запазят до наши дни въпреки неблагоприятния климат в региона.

Хуашан е най-големият и един от най-известните участъци от пояса със скално изкуство по поречието на река Дзуодзян в Китай.

Той се състои от червени петроглифи, които отразяват живота, вярванията и ритуалите на древния народ луоюе.

Тези рисунки се простират по скалите покрай реката в продължение на около 260 километра. Срещат се в над 80 обекта, 38 от които са част от списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.

Създадени са в периода между V в. пр.н.е. и II в. от н.е.

Изображенията включват хора, животни, лодки, оръжия, бронзови барабани и камбани с върхове във формата на овнешки рога.

Историческият комплекс е разположен в зона с влажен субтропичен климат. Той се характеризира с горещи и влажни лета с обилни валежи и сухи, прохладни зими.

Средногодишната температура е около 22 градуса по Целзий. През лятото може да надхвърли 40 градуса. През зимата може да падне до нулата. Районът е подложен и на тайфуни.

Петроглифите са нанесени директно върху открити варовикови скали

На места на височина от няколко десетки метра над земята или реката.

Поради това изображенията са постоянно изложени на високи температури, влажност и сезонни проливни дъждове. Тези фактори би трябвало да ускорят разрушаването на цветния слой.

Въпреки това значителна част от рисунките е оцеляла и е достигнала до наши дни.

Екип от китайски учени, ръководен от Мън У от Шандунския университет, си задава въпроса защо скалните рисунки не са се разрушили в продължение на 2 хиляди години. А също и каква е структурата на боите, които са се оказали толкова устойчиви на атмосферните влияния.

За да намерят отговор, У и колегите му изследват паднали от скалите фрагменти от рисунките чрез сканираща електронна микроскопия с енергийно-дисперсионен анализ (SEM-EDS), раманова и инфрачервена спектроскопия, както и протеомен анализ.

Тези методи им позволяват да разгледат отделните слоеве на боята, да определят техния минерален и химичен състав и да проверят за наличието на органични свързващи вещества.

Освен самите фрагменти от петроглифи, учените анализират и проби от варовик с естествени отлагания, както и хематитова руда, червен пясък и червена глина.

Оказва се, че червеният цвят е получен от местна червена глина, съдържаща голямо количество частици хематит – железен оксид.

Авторите на научния труд отбелязват, че частиците са с размер от порядъка на няколкостотин нанометра.

Това означава, че самият червен пигмент не е бил екзотичен – хората са използвали достъпен природен минерален компонент.

Основното откритие обаче е свързващото вещество – материалът, който задържа частиците на пигмента заедно и осигурява сцеплението им с повърхността.

В него изследователите откриват протеини, характерни за кръвта на хора и едър рогат добитък

Протеомният анализ показва наличието на лактоферин и пролактин-индуциран протеин. Белтъци, свързани с женската репродуктивна система, бременността и лактацията. В същото време казеин, основният протеин в кърмата, не е открит.

Въз основа на тези данни авторите предполагат, че част от човешката кръв може да е била от жени по време на или малко след раждане.

Тази версия съответства на разпространената интерпретация на културата луоюе, според която някои от изображенията в Хуашан може да отразяват представите на народа за плодородие и продължаване на рода.

Мън У уточнява, че версията за родилките засега е само работна хипотеза.

Учените са се опитали да извлекат ДНК, за да потвърдят произхода на кръвта

Но не са успели поради силно алкалната варовикова среда.

Изследователите успяват да реконструират технологията, използвана от народа луоюе за нанасяне на скалните рисунки.

Първо, древните майстори са получавали гасена вар, която смесвали с калциев фосфат и кръв. След това сместа е нанасяна на тънък слой директно върху варовиковата скала.

Върху все още влажния слой е полаган червеният пигмент – червена глина с фини частици хематит. След нанасянето варта постепенно е влизала в реакция с въглеродния диоксид от въздуха.

Предполага се, че кръвните протеини са подпомогнали процеса на биоминерализация, превръщайки обикновената варова смес в здрав минерален композит.

Докато варта е абсорбирала въглероден диоксид и се е превръщала в калциев карбонат, белтъчните молекули са повлияли на растежа на кристалите, карайки ги да образуват плътна структура около пигментните частици.

В резултат на това червеният пигмент е бил здраво „запечатан“ в минерална матрица

При подготовката на пробите за анализ учените установяват, че някои от тях са толкова здраво свързани с варовика, че за разделянето им се наложило да използват електрическа бормашина.

Досега специалистите, говорейки за петроглифите в Хуашан, са обръщали внимание предимно на мащаба на извършената работа, но новото изследване разкрива и изключителната технологична изобретателност на древните творци.

Създателите на скални рисунки в древността е трябвало да притежават не само физическа издръжливост, за да работят по отвесни скали и да покриват огромни повърхности, но и задълбочени познания по химия.

До този извод стигат учени, анализирали състава на използваните бои.

Според изследователите, древните творци са познавали отлично свойствата на материалите и са владеели сложни техники за приготвяне на пигментните смеси.

Това им е позволявало да създават трайни и въздействащи изображения, които са се запазили хилядолетия наред.

Научният труд е публикуван в списание „Journal of Archaeological Science“.