Учени от Масачузетския технологичен институт (MIT) представиха нова теория, която може коренно да промени разбирането ни за живота и Вселената.

Според тях съзнанието е фундаментално свойство на космоса, което се подчинява на законите на термодинамиката.

Векове наред философи и учени спорят за природата на съзнанието. Дали то е просто продукт на мозъка, или е нещо повече?

Изследователски екип от MIT сега предлага интригуваща хипотеза

Съзнанието е присъща част от физическата вселена, подчинена на термодинамичните закони, подобно на времето и гравитацията.

Въпреки че точните закони, управляващи съзнанието, все още не са открити, учените вярват, че е необходимо създаването на изцяло нов дял от физиката. Той трябва да дефинира и измерва този феномен чрез математически уравнения.

Тяхната нова теория, наречена „Теория на интегрираната информация“, предполага, че съзнанието произтича от способността на Вселената да интегрира и обработва информация.

Това означава, че то не е уникално за хората или дори за живите същества, а е свойство, което може да бъде открито във всяка система, способна да обработва информация.

За разлика от предишни теории, изследователите от MIT твърдят, че съзнанието не е емергентно свойство (нещо, което възниква от сложни взаимодействия). А фундаментална, неделима част от реалността.

Те правят паралел с откриването на гравитацията от Исак Нютон, която преди това е била необяснима сила.

Съзнанието, което в момента се смята за мистерия, в крайна сметка ще бъде разбрано чрез физически принципи

Концепцията за „термодинамика на съзнанието“ предполага, че съзнателните системи се стремят към по-високи нива на интеграция. Подобно на начина, по който физическите системи се стремят към по-висока ентропия.

Тази рамка позволява математическо разбиране на различните нива на съзнание – от простите организми до сложния човешки ум.

Тази революционна теория може да проправи пътя към по-дълбоко разбиране на Вселената и нашето място в нея.

Ако съзнанието наистина е фундаментално свойство, това би могло да открие нови хоризонти за изследване на космоса. От най-малките частици до необятната космическа мрежа.

В крайна сметка това може да накара човечеството да преосмисли собствената си природа и връзката си със заобикалящата го реалност.