На 13 юли 2019 г. от космодрума Байконур излита ракета-носител „Протон-М“, която променя рентгеновата астрономия завинаги.

На борда ѝ се намира „Спектър-РГ“. Това е първият руски космически апарат, изпратен да работи в точката на Лагранж L2, на милион и половина километра от Земята.

Седем години по-късно обсерваторията не само е изпълнила своята програма, но и продължава да функционира успешно.

Апаратът с маса 2,7 тона е създаден на базата на платформата „Навигатор-РГ“, разработена от НПО „Лавочкин“ (част от „Роскосмос“).

Платформата осигурява прецизното въртене и насочване на обсерваторията, която извършва шест оборота около оста си за едно денонощие, позволявайки ѝ да сканира цялото небе за половин година.

На борда са разположени два рентгенови телескопа

Това са руският ART-XC, разработен от Института за космически изследвания (ИКИ) на Руската академия на науките (РАН), и германският eROSITA от Института „Макс Планк“.

Първият телескоп е предназначен за наблюдение на твърдо рентгеново лъчение до 30 килоелектронволта (keV), което му позволява да прониква през плътни облаци от газ и прах.

Вторият работи в по-мекия диапазон от 0,3 до 11 keV с висока ъглова разделителна способност.

Заедно те покриват целия спектър и дублират данните в припокриващия се диапазон, което повишава надеждността на резултатите.

Само за първите шест месеца от своята работа „Спектър-РГ“ регистрира толкова източници на рентгеново лъчение, колкото цялото човечество за предходните 60 години астрономически наблюдения.

Към днешна дата новата карта на Вселената включва около четири милиона обекта в мекия рентгенов диапазон и близо четири хиляди в твърдия.

Сред тях са приблизително три милиона свръхмасивни черни дупки, десетки хиляди галактически купове и стотици хиляди звезди.

В сравнение с картата на европейската обсерватория ROSAT от 90-те години, чувствителността е нараснала между 30 и 40 пъти.

Телескопът ART-XC е извършил осем пълни сканирания на небето, като последното приключва на 28 декември 2025 г.

През януари 2026 г. ИКИ РАН обявява, че планираната научна програма е изпълнена, а Съветът по космоса на РАН взема решение мисията да бъде удължена с още пет години.

За това време каталогът с източници на твърдо рентгеново лъчение на ART-XC нараства до над 1500 обекта, като около 10% от тях никога преди не са били наблюдавани.

Обсерваторията „Спектър-РГ“ е в добро състояние и продължава работа

Сред конкретните открития се откроява квазарът SRGA J230631.0+155633 – един от най-мощните в сравнително близката Вселена.

Светлината от него е пътувала до нас пет милиарда години, но обектът е невидим в мекия рентгенов диапазон заради плътен екран от газ и прах, през който ART-XC успява да „прогледне“.

През февруари 2024 г. телескопът открива акрециращия милисекунден пулсар SRGA J144459.2-604207.

Това е неутронна звезда, въртяща се с период от 2,2 милисекунди в тясна двойна система с орбитален период малко над пет часа.

По време на наблюденията учените регистрират 19 термоядрени взрива на повърхността на звездата и определят размера на вътрешния край на акреционния ѝ диск – едва 25 километра.

Друг забележителен обект е остатъкът от свръхнова G116.6-26.1, открит през 2021 г.

Той се намира на четири хиляди светлинни години над галактичната равнина – рядко срещано местоположение за подобни обекти.

През октомври 2021 г. данните от eROSITA позволяват съставянето на първия в историята каталог на събития на приливно разрушение – процес, при който звезди биват разкъсвани от свръхмасивни черни дупки в ядрата на далечни галактики.

Още по време на полета към точка L2 през 2019 г. учените успяват за пръв път да наблюдават ясно рентгеновото излъчване от Централния звезден диск на нашата Галактика.

Оказва се, че неговата специфична рентгенова светимост е около три пъти по-висока от средната за Галактиката, вероятно поради необичайно висока концентрация на акрециращи бели джуджета.

През 2021 г. обсерваторията „Спектър-РГ“ е удостоена с престижната награда „Марсел Гросман“ за създаването на най-добрата в света карта на цялото небе в рентгенови лъчи и за откриването на милиони неизвестни досега свръхмасивни черни дупки.