Международен екип, включващ сибирски изследователи, разработи двуизмерни органични структури с вградени „нанокапани“, които могат да извлекат до 99,2% от златото, съдържащо се в електронни отпадъци, пише ТАСС.

Новият метод е по-безопасен и екологичен

Резултатите са публикувани в Advanced Materials. Според прогнозите на учените, до 2030 г. световните обеми на електронни отпадъци ще достигнат 82 милиона тона.

Добре известно е, че голяма част от тези отпадъци представляват ценен източник на злато, което превръща извличането му в една от най-важните задачи за рециклиращата индустрия.

Химици от Томския политехнически университет, в сътрудничество с колеги от Китай, са предложили ефективен, екологичен и сравнително безопасен метод за извличане на злато.

За целта са създадени двуизмерни органични структури с вградени „нанокапани“

Тези капани улавят златните йони, след което чрез облъчване с видима светлина ги възстановяват до чист метал.

Експериментите показват, че новата технология позволява успешното извличане на до 99,2% от златото. Дори при наличие на високи концентрации на други примеси.

Съвременните стандартни методи за извличане на злато изискват използването на агресивни химикали и значителен разход на енергия.

Отличават се с ниска ефективност и селективност (способността да се извлича избирателно един вид метал от смес).

Новата разработка позволява извличането на злато с помощта на ковалентни органични рамки (COF) – вид химически „гъби“, в чиито пори са вградени винилазолни мостове.

Тези COF структури могат да уловят злато с маса, до 4,6 пъти по-голяма от собственото им тегло.

Важно е да се отбележи, че технологията може да бъде мащабирана и използвана за работа с различни примеси, като разтвори на злато, мед, никел и други елементи. Дори и в смеси с ниска концентрация на ценни метали.

Структурата с винилови връзки осигурява на материала изключителна химическа устойчивост както в силно киселинни, така и в алкални среди.

Освен това, COF могат да се използват многократно. Специалистите гарантират запазване на ефективността в продължение на поне пет цикъла на сорбция и десорбция.