Изследователи от университетите в Бирмингам и Йейл са наблюдавали Слънцето в продължение на 40 години.

Те са установили, че вътрешната структура на звездата не се връща към първоначалното си състояние между циклите, а постепенно се променя.

Това откритие може да помогне за по-точното прогнозиране на космическото време в бъдеще.

На всеки 11 години Слънцето преминава през така наречения цикъл на Швабе

В началото звездата е спокойна, след това по нея се появяват петна и изригвания, а накрая отново утихва.

Периодът на затишие се нарича слънчев минимум. Досега астрономите смятаха, че в тези моменти поведението на звездата е максимално предвидимо.

Нови данни обаче опровергават тази теория.

Учените са използвали информация от Бирмингамската мрежа за слънчеви осцилации, която функционира от 70-е години на миналия век.

Тази мрежа обединява шест телескопа, разположени в различни точки на Земята, които наблюдават Слънцето непрекъснато.

Изследователите са анализирали четири последователни минимума – от 21-ви до 25-и цикъл.

В работата си те са се основавали на хелиосеизмологията – наука, която изучава вибрациите на звездата.

Звуковите вълни не могат да напуснат Слънцето

Те се разпространяват във вътрешността му и карат звездата да трепти. По този начин на повърхността достига информация за температурата, плътността и вътрешния строеж, която се улавя от чувствителни прибори.

Сравнявайки честотите на вълните, астрономите са успели да разберат какви процеси са протичали в недрата на Слънцето.

Оказва се, че всеки минимум се различава от предишния. Външните слоеве на Слънцето се изместват, докато звездата остава спокойна.

Колкото по-дълго трае този период, толкова по-ясни следи остават във вътрешността ѝ. Продължителността на спокойния период определя как ще се държи Слънцето в бъдеще.

Защо е необходимо толкова внимателно изучаване на нашата звезда? Причината е, че Слънцето изхвърля енергия в космоса.

Подобни изригвания могат да повредят комуникационни спътници, да прекъснат електрозахранването на цели континенти и да нарушат работата на GPS системите.

Ако астрономите се научат да прогнозират точно поведението на звездата по следите от минали цикли, хората ще могат своевременно да защитят земните технологии.