Протеиновите молекули, необходими за възникването на живот, могат да се образуват спонтанно в Космоса. Това доказаха експерти от университета в Орхус.

Авторите на откритието съобщиха за него в списание Nature Astronomy.

Според тях то значително увеличава шансовете за откриване на извънземен живот.

Учените са възпроизвели условията на гигантските прахови облаци в дълбокия Космос.

Трябва да признаем, че тази задача, никак не е лесна.

Температурата в тези места спада до −260 °C, налягането е почти нулево. За поддържането на свръхвисок вакуум трябва постоянно да се изпомпва газ.

Изследователите са решили да проучат как останалите частици реагират на радиацията, която изобилства в реалната междузвездна среда.

„От предишни експерименти знаем, че в междузвездното пространство се образуват прости аминокиселини, например, глицин. Но ни беше интересно да разберем дали по-сложни молекули, като пептидите, се образуват по естествен път на повърхността на прашинките, преди тези прашинки да станат част от формиращите се звезди и планети“, обяснява водещият автор Серджо Иополо.

Пептидите са къси вериги от аминокиселини, свързани помежду си.

Съединявайки се един с друг, образуват протеини, без които животът, какъвто го познаваме, е невъзможен.

По този начин търсенето на предшественици на протеините е изключително важно за разбирането на произхода на живота, обяснява астрофизикът.

Глицинът е поставен във вакуумна камера и е обработен в йонен ускорител в HUN-REN Atomki в Унгария, за да се имитира космическата радиация.

„Видяхме, че молекулите на глицин започнаха да реагират една с друга, образувайки пептиди и вода. Това показва, че същият процес протича и в междузвездното пространство. Това е стъпка към създаването на протеини върху частици космичен прах. Същият материал, от който впоследствие се образуват каменистите планети“, споделя Алфред Томас Хопкинсън.

Моделирането на гигантски прахови облаци между звездите е важно.

Именно в тях се раждат планетарни системи.

„Преди смятахме, че в тези облаци могат да възникват само много прости молекули. Смяташе се, че по-сложните съединения се образуват много по-късно, когато газът започва да се сгъстява в диск, от който в крайна сметка се образува звезда. Но ние ясно показахме, че това не е така“, подчертава Иополо.

Откритието дава основания да се смята, че тези ключови молекули са много по-разпространени във Вселената, отколкото се смяташе.

„В крайна сметка тези газови и прахови облаци колапсират, образувайки звезди и планети. Постепенно тези миниатюрни строителни блокове попадат на каменисти планети в новородената система. И ако такива планети се окажат в зоната на обитаемост, тогава съществува реална вероятност за възникване на живот“, разказва още ученият.

Въпреки това, той не е готов да твърди, че въпросът за възникването на живот е окончателно изяснен.

„Не знаем това със сигурност. Но изследвания като нашето показват, че много сложни молекули, необходими за живота, се образуват в космоса по естествен път“, обобщава астрофизикът.

Откритието може да изглежда незначително, тъй като в експериментите са изследвани най-простите аминокиселини.

Въпреки това наблюдаваната химична реакция е универсална и може да се случи и с други, по-сложни аминокиселини, уверява Хопкинсън.

„Всички видове аминокиселини се свързват в пептиди чрез една и съща реакция. Следователно е много вероятно и други пептиди да се образуват по естествен начин в междузвездното пространство. Все още не сме проучвали това, но вероятно ще се заемем с него в бъдеще“.

Аминокиселините и пептидите не са единствените градивни елементи, необходими за живота. необходими са също мембрани, азотни основи и нуклеотиди.

Все още не е известно дали те също се образуват по естествен път в Космоса, но изследователите активно работят по този въпрос.