След пътуване от близо милион и половина километра и осеммесечен период на тестове, обсерваторията SOLAR-1 официално влезе в експлоатация в точката на Лагранж 1 (L1).

Космическият апарат, изстрелян през септември 2025 г., достигна своята дестинация за четири месеца, след което премина през обширни процедури по въвеждане в експлоатация.

Защо SOLAR-1 е необходим?

SOLAR-1 не е сам в космоса. В точката L1 вече се намират други апарати като SOHO, които изучават различни характеристики на Слънцето.

Проблемът е, че сателитите с инструменти, подобни на тези на SOLAR-1, отдавна са надхвърлили очаквания си експлоатационен живот.

Загубата на техните възможности би засегнала сериозно способността ни да прогнозираме космическото време.

Това би имало последствия за всичко – от търговската авиация по полярните маршрути до телекомуникациите, принуждавайки ни да реагираме на събитията, вместо да се подготвяме за тях.

„Това означава повече време за реакция“, заяви Клинтън Уолъс, директор на Центъра за прогнозиране на космическото време към NOAA.

И допълва: „Дава време на операторите на електропреносни мрежи да се подготвят, повече време на сателитните оператори да защитят активите си, повече време на авиационните и партньорите по национална сигурност да оценят риска и повече време на екипите за пилотирани космически полети да защитят астронавтите и мисиите. SOLAR-1 помага да превърнем наблюденията на Слънцето в практически решения, които защитават живота, инфраструктурата, икономиката и националната сигурност.“

Подобренията със SOLAR-1

От NOAA съобщават, че разликата между новия апарат и неговите предшественици е значителна.

Например, на обсерваторията SOHO (съвместен проект на ЕКА и НАСА) са необходими до осем часа, за да изпрати изображение от своя коронограф до Земята.

Новият апарат ще съкрати това време до едва 30 минути, което дава на синоптиците много повече време да определят дали дадено изхвърляне на коронална маса е насочено към нашата планета.

Освен коронограф, SOLAR-1 разполага и с магнитометър (произведен от Института за космически изследвания в Грац, Австрия), плазмен сензор и сензор за свръхтермични йони.