Летните месеци традиционно не се считат за най-благоприятното време за астрономически наблюдения. Кратките нощи оставят малко време за наблюдение на небесните обекти.

Въпреки това именно лятното небе може да ни предложи един от най-красивите и загадъчни атмосферни феномени – сребристите облаци.

Какво представляват сребристите облаци?

Сребристите облаци са светещи облачни образувания, които могат да бъдат наблюдавани в северната част на небето. Те се появяват около един до два часа след залез слънце или малко преди изгрев.

Тяхната ефирна структура и характерен сребристо-синкав оттенък ги правят лесно разпознаваеми. Те са толкова прозрачни, че през тях често могат да се видят звездите.

Как се образуват?

Сребристите облаци се формират в мезосферата на височина между 76 и 85 километра, което ги прави най-високите облаци в земната атмосфера.

Те се състоят от изключително малки ледени кристали с размер до около 100 нанометра. Смята се, че тези кристали се образуват около микроскопични прахови частици, донесени от микрометеорити.

Феноменът се наблюдава единствено през лятото, когато температурите в мезосферата спадат до приблизително -120°C – достатъчно ниски, за да позволят образуването на ледени кристали.

Каква е разликата между сребристите облаци и полярното сияние?

Сребристите облаци често се бъркат с полярното сияние, тъй като и двата феномена се наблюдават в северната част на небето.

В действителност те имат напълно различен произход.

Сребристите облаци са атмосферно явление, докато полярното сияние възниква при взаимодействието между заредени частици от Слънцето и магнитното поле на Земята.

Освен това полярното сияние постоянно променя цветовете си – зелени, червени или виолетови нюанси, докато сребристите облаци запазват своя характерен сребрист оттенък.

Друг важен факт е, че полярното сияние трудно се наблюдава от големите градове заради светлинното замърсяване. Сребристите облаци обаче често могат да се видят дори в градски условия, ако северният хоризонт е достатъчно открит.

Как се различават от обикновените облаци?

Обикновените облаци се намират на значително по-ниска височина – обикновено до около 13 километра.

След залез слънце те постепенно потъмняват, докато сребристите облаци започват да светят именно когато Слънцето вече е скрито под хоризонта. Това се дължи на огромната им височина, която позволява на слънчевите лъчи да ги осветяват дори през нощта.

Кога могат да бъдат наблюдавани?

В Северното полукълбо сребристите облаци се наблюдават от май до септември на географски ширини между 43° и 65°.

През този период Слънцето не се спуска твърде дълбоко под хоризонта и неговите лъчи продължават да осветяват мезосферата, което прави облаците видими.

Може ли появата им да бъде предсказана?

За разлика от полярното сияние, появата на сребристите облаци не може да бъде прогнозирана надеждно.

Най-добрият начин за наблюдение е да се следят съобщенията на любители астрономи и наблюдатели от по-западни райони, където Слънцето залязва по-рано.

Неразгаданата загадка на сребристите облаци

Една от най-големите загадки около този феномен е фактът, че първите надеждни сведения за наблюдението му датират едва от 1885 година.

Това е необичайно, тъй като сребристите облаци са сравнително ярки и лесно забележими. Поради тази причина някои учени предполагат, че те може да са сравнително ново явление, свързано с измененията в земния климат.

Според някои изследвания увеличаването на количеството метан в атмосферата води до по-висока концентрация на водни пари в мезосферата, което благоприятства образуването на сребристи облаци.

Защо експертите ги изучават?

Сребристите облаци представляват ценен източник на информация за процесите в мезосферата – един от най-слабо изучените слоеве на атмосферата.

Самолетите и метеорологичните балони не могат да достигнат височина от 80 километра, а спътниците обикновено се намират много по-високо.

Затова учените използват сребристите облаци като своеобразен естествен индикатор за движението на въздушните маси в тази област.

Наблюденията показват, че те се движат със средна скорост около 28 метра в секунда.

Изследването им продължава и днес, като учените се надяват да разкрият още тайни за горните слоеве на атмосферата и климатичните процеси на Земята.