През март 2026 г. космическият апарат „Айнщайн“ (Einstein Probe) регистрира кратко рентгеново избухване, идващо от галактика на 500 милиона светлинни години от Земята.

Сигналът се оказал толкова необичаен, че незабавно са били насочени и наземни телескопи към източника.

Само час по-късно те потвърждават, че на същото място се разгаря свръхнова, по-късно каталогизирана като SN 2026gzf.

Два независими екипа от астрономи стигат до заключението, че първоначалната рентгенова емисия е била т.нар. „ударно пробиване“ (shock breakout).

Това е моментът, в който ударната вълна от експлозията на масивна звезда достига нейната повърхност и изпуска първата светлина на свръхновата.

Макар този феномен да се очаква при повечето подобни взривове, улавянето му е изключително трудно, тъй като рентгеновото излъчване трае от няколко секунди до няколко часа.

През последните 20 години астрономите са регистрирали със сигурност само един подобен случай.

SN 2026gzf е класифицирана като свръхнова от тип Ic-BL

Това са експлозии на звезди, които преди колапса си са изгубили външните си слоеве от водород и хелий.

В спектъра им се наблюдават широки линии, които показват, че веществото след взрива се движи с изключително висока скорост.

Такива свръхнови често са съпътствани от гама-лъчеви избухвания и релативистични струи – потоци от материя, движещи се със скорост, близка до тази на светлината.

Въпреки това SN 2026gzf се оказва по-различна. Експлозията е била мощна, но първоначалното рентгеново излъчване – необичайно слабо.

Астрономите не са открили нито гама-лъчево избухване, нито последващо сияние или релативистична струя.

Една от хипотезите е, че струя може да се е формирала, но да не е успяла да пробие повърхността на звездата или заобикалящата я материя.

В наблюденията на SN 2026gzf са се включили множество обсерватории.

• Камерата DECam на 4-метровия телескоп „Виктор Бланко“ в Чили е заснела как свръхновата увеличава яркостта си.
• Спектрографът DESI на телескопа „Мейол“ е уловил няколко пъти нейния спектър, показвайки промените в излъчването след взрива.
• Учените са използвали и данни от обсерваториите „Рубин“, Gemini North и Gemini South, SOAR, „Чандра“, VLA, „Паломар“ и SALT.

На архивни изображения от DECam, направени 10 години преди експлозията, на същото място се вижда син източник.

Учените предполагат, че това може да е бил компактен регион на активно звездообразуване или самата звезда, проявяваща активност преди своята гибел.

Данни от обсерваторията „Рубин“ също сочат за подобна активност малко преди колапса.

Според изследователите, избухналата звезда е била от типа Волф-Райе

Това са изключително масивни звезди, които бързо губят външните си слоеве. В този случай първоначалната маса на звездата вероятно е била около 20 пъти по-голяма от тази на Слънцето.

Към момента на взрива тя вече е изхвърлила водорода и хелия си, а ядрото ѝ се е състояло предимно от въглерод и кислород.

Преди колапса звездата е изхвърляла материя на няколко пъти, формирайки газови обвивки около себе си.

Предполага се, че по-близката и компактна обвивка е причинила първия рентгенов сигнал, докато по-обширната и несиметрична е повлияла на видимото излъчване на свръхновата.

Изследванията на двата екипа са публикувани в The Astrophysical Journal Letters. Сега астрономите се надяват да наблюдават повече подобни „ударни пробивания“, за да разберат колко често масивните звезди преминават през такива фази на изхвърляне на вещество преди експлозията си.