Затвори x
IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Телескопът James Webb засне галактиката NGC 5134

13 март 2026 г. в 15:48
Последно: 13 март 2026 г. в 15:48

NGC 5134 е галактика, разположена само на 65 милиона светлинни години от Млечния път. Наскоро космическият телескоп James Webb улови в детайли движението на газ и прах в нея.

Мощността на инструментите на James Webb

Два мощни инструмента на космическия телескопJames Webb на NASA/ESA/CSA обединиха усилия, за да създадат живописно изображение на галактиката.

Тази спирална галактика, известна като NGC 5134, се намира на около 65 милиона светлинни години в съзвездието Дева.

Макар разстоянието да изглежда огромно – светлината, която James Webb е събрал, е тръгнала от NGC 5134 по времето, когато Tyrannosaurus rex е изчезвал – в космически мащаб то се смята за сравнително близко.

Именно тази близост позволява на телескопа да разкрие невероятни детайли в плътно навитите ѝ спирални ръкави.

Инструментът за среден инфрачервен диапазон (MIRI) регистрира лъчението, идващо от топлия прах, който обгръща междузвездните облаци на NGC 5134.

Това позволява да се проследят струпванията и ивиците от газово-прахова среда. Част от този прах се състои от сложни органични молекули – полициклични ароматни въглеводороди, които имат взаимосвързани пръстени от въглеродни атоми.

Тяхното излъчване помага на астрономите да изследват химичните процеси в междузвездните облаци.

Камерата за близък инфрачервен диапазон (NIRCam) улавя късовълновото лъчение, идващо предимно от звезди и звездни купове, разпръснати из спиралните ръкави на галактиката.

Кръговратът на газ и прах в галактиката NGC 5134

Комбинираните данни от MIRI и NIRCam създават портрет на галактика в постоянно движение и еволюция.

Газовите облаци, простиращи се по спиралните ръкави на NGC 5134, са региони на звездообразуване: всяка новосформираща се звезда поглъща част от газа, съставляващ междузвездната среда.

Когато звездите умират, те връщат част от това вещество обратно в междузвездното пространство.

Особено масивните светила – с маса над осем пъти тази на Слънцето – правят това чрез мощни експлозии на свръхнови, които разпръскват звезден материал на стотици светлинни години наоколо.

Звезди като Слънцето също връщат част от материята си, макар и по-плавно.

Те се раздуват до размерите на червени гиганти, преди да изхвърлят атмосферите си в космоса.

Независимо дали газът се освобождава от експлозии на свръхнови или от червени гиганти, той може да стане част от състава на нови звезди.

Изследване на звездообразуването в близки галактики

Този обмен между газ и звезди е основен обект на наблюдателната програма, в рамките на която са направени тези снимки.

Целта на програмата е да се проучат 55 галактики в близката Вселена, които активно формират нови звезди и са били изследвани в широк спектър от дължини на вълните.

Новите данни от James Webb позволяват по-задълбочено изследване на отделни звездни купове и облаци, където се раждат звезди.

Те вече са използвани за изучаване на жизнения цикъл на миниатюрните прахови частици, формата и свойствата на звездообразуващите облаци, връзката между междузвезден газ и прах, както и процесите, чрез които новородените звезди променят заобикалящата ги среда.

Използвайки телескопа James Webb за изучаване на инфрачервеното излъчване от близки галактики като NGC 5134, където звездите и газът могат да бъдат разгледани с висока степен на детайлност, астрономите придобиват знания, които след това прилагат към много по-далечни галактики, пише phys.org.

Категории на статията:
Космос