Морските организми, които нямат мозък, но спят като хората
Последно: 20 януари 2026 г. в 15:37
Дори безмозъчните животни си почиват подобно на хората, установява ново проучване.
Медузите и морските полипи проявяват поведение, подобно на сън, което може да изпълнява основна биологична функция.
Учените предполагат, че сънят е еволюирал поне отчасти, за да защити ДНК-то на невроните, поправяйки щетите по клетките, които се натрупват по време на будност.
„Невроните са много ценни. Те не се делят, така че трябва да бъдат запазени“, казва Лиор Апелбаум, молекулярен невролог в университета Бар-Илан в Израел.
Въпреки че е известно, че медузите спят, новото проучване е първото подробно описание на съня на морските полипи и първото цялостно сравнение на тези прости морски животни.
„Всеки път, когато някой добави нов вид към списъка с животни, които спят, това е огромна крачка напред в областта на еволюцията на съня“, обяснява Киара Чиарели от университета Уисконсин-Мадисън в САЩ.
Сънят като клетъчна защита
Сънят по своята същност е рисков. Причина е, че излага животните на хищници, намалява времето за хранене, чифтосване и грижа за потомството.
Учените са убедени, че неговата устойчивост при животни с нервна система всъщност показва жизненоважна еволюционна функция.
Доказателства, че сънят може да се е развил преди появата на сложни мозъчни системи, идват от изследване, публикувано в списание Current Biology през 2017 г.
Тогава Рави Нат от Станфорд и колегите му откриват състояние, подобно на сън, при медузите.
Екипът на Апелбаум е изследвал медузата Cassiopea andromeda в лаборатория във Флорида. Установил е, че тя спи по осем часа на ден, предимно през нощта, с кратка дневна почивка.
От друга страна, морският вид Nematostella vectensis е спал около една трета от деня, предимно на разсъмване.
Експериментите показват, че увреждането на ДНК се увеличава по време на будност и намалява по време на сън.
Животните, изложени на ултравиолетова радиация, реагират, като спят повече.
Изучаването на еволюцията на съня би могло да хвърли светлина върху връзката между невродегенеративните заболявания и феномена на локализиран сън при хората.
При хората сънят подпомага ученето и паметта, но може също така да служи за поддържане на определени неврони, отбелязва Апелбаум.
Екипът планира да разшири изследванията като включи морски гъби и видове риби, за да анализира тези процеси.
