Учени от института SETI представиха нова хипотеза за произхода на Титан и пръстените на Сатурн.

Според изследване, публикувано в Planetary Science Journal, най-големият спътник на планетата и нейните знаменити пръстени може да са резултат от мащабни сблъсъци на небесни тела.

Ръководител на работата е астрономът Матия Чук.

Компютърни симулации показват, че в миналото в системата на Сатурн вероятно е съществувал още един спътник.

Този обект не е излетял в открития Космос, а се е сблъскал с Титан

Основно доказателство за тази версия е Хиперион – малък спътник с неправилна форма, чиято орбита е тясно свързана с тази на Титан.

Изчисленията сочат, че тази гравитационна връзка е възникнала сравнително наскоро, само преди няколкостотин милиона години, което съвпада с предполагаемото време на изчезването на хипотетичната луна.

Новият модел предполага, че съвременният Титан е възникнал от сливането на прото-Титан и по-малкия прото-Хиперион.

Тази катастрофа обяснява защо на повърхността на Титан почти няма ударни кратери – геологическото преустройство ги е заличило.

Сблъсъкът е направил орбитата на Титан по-издължена

В момента тя постепенно става кръгова, което потвърждава скорошния характер на смущението.

Преди сливането се смята, че прото-Титан е приличал на спътника на Юпитер Калисто: покрит с кратери и без атмосфера.

Изчезналият прото-Хиперион е повлиял и на наклона на орбитата на далечния спътник Япет, което решава още една стара загадка на системата.

Изследователите свързват това събитие и с появата на пръстените на Сатурн.

Сливането е направило орбитата на Титан по-издължена, което е дестабилизирало траекториите на по-малките спътници, обикалящи по-близо до планетата.

Възникнал е орбитален резонанс: периодите на обиколка на луните са съвпаднали с части от периода на Титан, което е усилило гравитационното въздействие.

Това е избутало вътрешните спътници от техните орбити и ги е накарало да се сблъскат помежду си.

По-голямата част от отломките от тези сблъсъци са се събрали отново в нови спътници. Част от веществото обаче се е разпръснала и е образувала пръстените, които наблюдаваме днес.

Астрономите оценяват възрастта на пръстените на около 100 милиона години, което се вписва в хронологията, според която те са се появили след катастрофата с Титан.

Предпоставките за тази теория се появиха след анализ на данни от сондата „Касини“.

Апаратът измери разпределението на масата вътре в Сатурн, от което зависи прецесията – начинът, по който оста на въртене на планетата се люлее подобно на пумпал.

Преди това учените смятаха, че цикълът на люлеене на Сатурн съвпада с този на Нептун.

Измерванията обаче показаха, че масата е по-силно концентрирана към центъра и ритъмът на прецесията е различен.

За да обяснят разминаването, теоретици от Бъркли предположиха съществуването на изгубен спътник, а екипът на SETI разви тази идея.

Проверката на хипотезата ще бъде възможна с мисията Dragonfly

НАСА планира да изпрати ядрен октокоптер към Титан през 2034 г.

Дронът ще изследва химията и геологията на повърхността, за да търси следи от гигантския сблъсък, случил се преди половин милиард години.