Учени успяха да идентифицират останки от древно погребение на 11 000 години, открито в пещера в графство Камбрия, Англия.

Смята се, че останките датират от периода непосредствено след последния ледников период.

Генетичният анализ потвърди, че детето е било момиче на възраст между 2,5 и 3,5 години.

Според публикация в Arkeonews, резултатите от изследването я превръщат в най-древния известен индивид от Северна Британия. Полът и възрастта са установени с категоричност чрез ДНК доказателства.

Въпреки крехкото състояние на останките, международен екип, ръководен от археолози от Университета на Централен Ланкашир, е успял да извлече използваема древна ДНК.

Радиовъглеродното датиране определя възрастта на погребението между 9290 и 8925 г. пр.н.е. Това го прави едно от най-старите надеждно датирани човешки погребения в Северна Британия.

„Това е първият случай, в който успяваме да определим толкова точно възрастта на толкова древни останки и да сме сигурни, че принадлежат на жена“, коментира водещият изследовател д-р Рик Петерсон.

От Южна Англия и Уелс са известни и други праисторически погребения, но ледниковата ерозия е ограничила запазването на останки на север.

Преди това откритие най-старото известно погребение в региона беше на човек отпреди около 10 000 години, намерено в пещерата Кентс-Бенк.

Археологическите данни сочат, че детето е било погребано целенасочено.

В близост до останките учените са открили мъниста от мидени черупки, чиято възраст е определена чрез радиовъглероден анализ на около 11 000 години, както и перфориран зъб от елен и други украшения.

Тези предмети свидетелстват за съзнателни погребални ритуали

„Датирането на украшенията от същия период като останките е допълнително доказателство, че това е било умишлено погребение. Това отваря важни дискусии за значението на пещерите в ранния мезолит“, обяснява още Петерсон.

Разкопките започват през 2016 г. под ръководството на местния археолог Мартин Стейбълс.

Той описва емоционалното въздействие на находката: „На практика аз бях първият, който стана свидетел на очевидно грижовното погребение на нечие дете, случило се преди повече от 11 000 години.“

Последващи изследвания показват, че пещерата е служила като място за погребения през няколко праисторически периода. Включително ранния мезолит, ранния неолит и ранната бронзова епоха.

Комбинирайки анализ на древна ДНК, радиовъглеродно датиране и анализ на артефакти, изследователите създават една от най-ясните картини за живота и смъртта в ранния мезолит в Северна Британия.

Това откритие представлява рядък поглед към социалните връзки на най-древните следледникови общности на Острова.