Първите проби от лунна почва, доставени от обратната страна на Луната, помогнаха на учените да установят, че историята на въздействието на слънчевия вятър върху спътника е по-сложна, отколкото се предполагаше досега.

Изследване, публикувано в списанието Nature Geoscience, разкрива, че магнитосферата на Земята влияе върху начина, по който слънчевият вятър въздейства на лунната повърхност.

До този извод стига екип от Института по геология и геофизика към Китайската академия на науките след анализ на проби, доставени от мисията „Чанъе-6“.

Слънчевият вятър, представляващ поток от заредени частици от Слънцето, бомбардира повърхността на Луната от милиарди години.

Следите от това въздействие се запазват в лунния реголит (повърхностния слой почва) под формата на благородни газове като хелий, неон, аргон, криптон и ксенон.

Тези елементи почти не влизат в химични реакции, което ги прави отличен индикатор за това как слънчевите частици са прониквали в почвата.

Преди мисията „Чанъе-6“ учените не разполагаха с възможност за директно сравнение на ефектите от слънчевия вятър върху двете страни на Луната.

Апаратът достави на Земята 1,935 грама почва от басейна Южен полюс – Ейткен на обратната страна. Това позволи съпоставяне на новите данни с пробите от видимата страна, събрани по-рано от мисията „Чанъе-5“.

По-мощен поток от частици на обратната страна

Анализът показва, че съставът на благородните газове в пробите от обратната страна на Луната се различава от този на почвата от видимата ѝ страна. По-конкретно, изотопите на неона сочат за по-силно въздействие на слънчевия вятър.

Изследователите са проучили и как газовете се освобождават при нагряване на пробите.

В почвата от обратната страна ксенонът се е отделял основно при високи температури, което е знак за по-дълбоко проникване на слънчевите частици в реголита.

При пробите от видимата страна се наблюдава различна картина – газът се е освобождавал на няколко етапа.

Според учените това означава, че частиците на слънчевия вятър на обратната страна на Луната са имали по-голяма енергия и са прониквали по-дълбоко в повърхността.

Магнитосферата на Земята като защитен екран

Изследователите свързват причината за тези различия с магнитосферата на Земята – областта около нашата планета, която я предпазва от слънчевия вятър.

Докато се движи по своята орбита, Луната периодично преминава през външната част на земната магнитосфера. В тази зона скоростта на слънчевия вятър намалява от около 400 км/с на 200 км/с.

Този по-бавен поток достига предимно обърнатата към Земята страна на Луната и оказва по-слабо въздействие върху нейната повърхност.

Обратната страна на Луната, която винаги е насочена встрани от Земята, получава потока от частици почти без това „забавяне“.

Учените са изчислили, че около 25% от въздействието на слънчевия вятър в района на кацане на „Чанъе-5“ може да се дължи именно на забавянето на частиците от магнитосферата.

Изследователите смятат, че тежките благородни газове в лунния реголит могат да служат като своеобразни „вкаменени записи“ за взаимодействието между Земята и Слънцето в миналото.

Тези данни ще помогнат на учените да проучат как се е променяла магнитосферата на нашата планета в продължение на милиарди години.

Те показват, че дори малка разлика в положението на Луната спрямо Земята влияе върху следите, които космическото въздействие оставя на повърхността ѝ.