Комбинация от студ, глад и смъртоносна епидемия превръща 536 г. сл. Хр. в един от най-мрачните периоди за човечеството, отнемайки живота на милиони.

Когато се замислим за най-тежките години в историята, обикновено в съзнанието ни изникват периоди на войни, пандемии или други мащабни бедствия.

Според учените обаче 536 година с право може да се нарече най-лошата в човешката история, пише изданието Futura.

Изследване, ръководено от харвардския археолог Майкъл Маккормик, установява, че около 536 г. огромни части от Европа, Близкия изток и Азия са били обвити в гъста мъгла.

Слънчевата светлина почти изчезва за период от около 18 месеца, температурите рязко спадат, а последиците от този природен катаклизъм се усещат в продължение на много години.

Причината: вулканични изригвания

Според учените една от основните причини за бедствието са поредица от мощни вулканични изригвания.

Огромно количество пепел и аерозоли са изхвърлени в атмосферата, блокирайки слънчевите лъчи.

Подобни явления могат да предизвикат така наречените „вулканични зими“ – периоди на рязко застудяване, които водят до провалена реколта, масова миграция и продоволствена несигурност.

Следи от вулканичен материал, свързани със събитията от онази епоха, са открити в ледени ядра от глетчера Коле Нифети на границата между Швейцария и Италия.

Допълнителни данни сочат и за нови големи изригвания през 540 и 547 г., които вероятно са удължили климатичната криза.

Свидетелства на съвременници потвърждават необичайния характер на случващото се.

Византийският историк Прокопий Кесарийски пише, че през цялата година слънцето е светело необичайно слабо, „сякаш е по време на затъмнение“.

Рязкото застудяване и продължителните зими водят до масов глад и провалени реколти. Анализът на годишните пръстени на дърветата и ледените ядра показва, че този период е бил един от най-студените за последните няколко хиляди години.

Юстиниановата чума утежнява кризата

Ситуацията се влошава драстично през 541 г., когато в Средиземноморието избухва Юстиниановата чума.

Болестта отнема живота на огромен брой хора и сериозно отслабва Източната Римска империя, като епидемичните вълни продължават и през следващите векове.

Така хората от онази епоха се сблъскват едновременно с няколко бедствия – продължително застудяване, глад и смъртоносна епидемия.

Едва десетилетия по-късно се появяват първите признаци на икономическо възстановяване.

Находки в ледените ядра показват, че около 640 г. хората отново са започнали активно да добиват и обработват сребро, което може да се тълкува като знак за постепенно завръщане към по-стабилен живот.