Учени от университета „Клемсън“ и техни колеги откриха необичаен начин да наблюдават хранителния режим на антарктическите пингвини Адели директно от космоса. По цвета на техните изпражнения, видими на сателитни снимки.

Изследването, публикувано в списание Current Biology, е първият случай в историята, в който сателитни данни помагат да се проследят промените в храненето и числеността на животни на територията на цял континент.

Пингвините Адели се хранят или с риба, или с крил – малки ракообразни, подобни на скариди.

Тези две диети придават различен цвят на изпражненията им

Оказало се, че тази разлика може да бъде забелязана дори от орбита.

Екипът е анализирал снимки от сателитите Landsat, които НАСА и Геоложката служба на САЩ изстрелват от десетилетия.

Учените са разложили цвета на изпражненията на различни дължини на вълните. Видими и инфрачервени, създавайки „спектрален отпечатък“, който разкрива с какво са се хранили птиците.

За да потвърдят своята хипотеза, изследователите са събрали проби от изпражнения директно от пингвинските колонии и са ги анализирали в лаборатория чрез изотопен анализ.

Този метод показва в какви пропорции рибата и крилът са постъпвали в организма им

Така учените са свързали цвета на изпражненията с конкретния хранителен режим и са обучили модел, който може да определи диетата на птиците само по сателитна снимка.

След това моделът е приложен към архива от снимки на Landsat, за да се възстанови диетата на пингвините Адели в цяла Антарктида за периода от 1984 до 2013 г.

Резултатите показали, че пингвините консумират повече риба в райони, където морският лед се запазва. И преминават на крил там, където ледът се оттегля.

Обяснението е просто. Рибата живее под ледената покривка, а без нея тя става по-малко достъпна за пингвините.

Тази промяна в диетата е важна, тъй като крилът е по-малко хранителен за птиците в сравнение с рибата.

Освен това популацията на крил намалява както заради затоплянето, така и заради възстановяването на броя на тюлените и китовете след десетилетия на промишлен улов.

Ръководителят на изследването, Кейси Янгфлеш, обяснява, че сателитите са позволили да се постигне нещо, което преди е изглеждало невъзможно.

Майкъл Полито, съавтор на изследването от Калифорнийския университет в Санта Круз, сравнява пингвините Адели с „канарчета във въглищна мина“. Животни, чието състояние първо сигнализира за опасност.

Той подчертава, че затоплянето вече е нарушило морската хранителна верига в Антарктида, от която зависят пингвините, и това се е отразило на числеността на много от техните колонии.

Преди това изследване проследяването на храненето и броя на пингвините в цяла Антарктида е било почти невъзможно.

Континентът е огромен, достъпът до много колонии е труден, а метеорологичните условия често възпрепятстват работата на терен.

Учените са могли да събират данни само от отделни колонии, но не и да го правят редовно и в голям мащаб. Сателитният метод се оказва евтин, бърз и надежден.

Въпреки че изследването обхваща данни до 2013 г., оттогава учените вече регистрират рекордно ниски нива на морския лед в Антарктика.

Ако тази тенденция продължи, пингвините Адели ще трябва все по-често да разчитат на крил, което може да влоши тяхната преживяемост и да доведе до намаляване на броя им в бъдеще.