Изследователи установиха, че ритмичните сигнали, използвани за комуникация от най-различни животински видове, попадат в един и същ честотен диапазон.

Това предполага съществуването на своеобразен „музикален ритъм на Вселената“

Учени от Северозападния университет в САЩ забелязват, че в мангровите гори на Тайланд светулките от вида Pteroptyx malaccae и намиращите се в близост щурци подават сигнали с почти еднаква честота. Около 2,4 херца, или 145 удара в минута.

Това наблюдение ги кара да анализират множество изследвания върху комуникацията при животните. И така откриват общ честотен диапазон от приблизително 0,5 до 4 херца (30 до 240 удара в минута).

Подобни ритми се срещат при видове, които се различават драстично по размер и физиология.

От светулки и раци-цигулари до риби, птици, човекоподобни маймуни и хора.

Допълнителен анализ на 124 записа от архива със звуци от дивата природа Xeno-Canto разкрива 50 вида с регулярни ритмични сигнали. Те също попадат предимно в този диапазон, като най-често срещаната честота е около 180 удара в минута.

Изследователите предполагат, че причината може да се крие в начина, по който нервната система на животните обработва сигналите.

Невроните не реагират мигновено на постъпващата информация, а работата им се влияе от сигнали, получени в рамките на предходните няколкостотин милисекунди.

Поради това нервните вериги може да са особено ефективни при обработката на информация, постъпваща с определена скорост.

Компютърен модел подкрепя тази хипотеза

Прости невронни вериги, настроени на вътрешен темп от около 120 удара в минута, реагират най-добре на сигнали с близка честота.

Хенкян Хонинг, изследовател на музикалното възприятие от Амстердамския университет, който не е участвал в проучването, намира идеята за общ ритъм при толкова различни видове за интригуваща.

Той отбелязва, че по-голямата част от популярната западна музика също се намира в този диапазон – около 120 удара в минута.

Наблюдението съвпада и с изследванията на човешкото възприятие за ритъм

Според когнитивния учен от университета „Корнел“ Нори Джейкъби, хората могат да се синхронизират с широк спектър от ритми, но възприемането и възпроизвеждането на такт обикновено са най-ефективни при честота от около 85 до 120 удара в минута.

Въпреки това учените все още не смятат невронната обработка за единственото обяснение.

Според Хонинг, върху темпото на комуникация могат да влияят и други биологични ритми, като например движенията на тялото или дишането.

Предстои да се изясни защо толкова различни видове използват сходна скорост за предаване на сигнали.

Резултатите от изследването са публикувани в списание PLOS Biology.