Изпращането на хора до Марс по време на пика на слънчевата активност ще бъде по-безопасно, отколкото в спокоен период, съобщава Европейската космическа агенция.

Ново изследване показва, че мощните слънчеви изригвания и емисии „измитат“ галактическите космически лъчи от Слънчевата система, намалявайки радиационното натоварване върху екипажа с почти наполовина.

Международен екип от изследователи, ръководен от Анна Фогтман, началник на отдела за радиационна защита в ЕКА, стигна до този парадоксален извод.

Заключенията се основават на данни от радиационни монитори на борда на апаратите ExoMars Trace Gas Orbiter (TGO) на ЕКА и Lunar Reconnaissance Orbiter (LRO) на NASA.

Космонавтите са изложени на два основни източника на радиация

Първият са слънчевите енергийни частици, изхвърляни при изригвания.

Те са непредсказуеми, но екипажът може да се скрие от тях в защитен отсек на кораба.

Вторият източник са галактическите космически лъчи, които идват отвъд Слънчевата система – от експлозии на свръхнови и други катастрофални събития.

Те действат постоянно, проникват през обшивката на кораба и човешкото тяло, като генерират вторични частици, които могат да бъдат още по-опасни.

От такива лъчи е невъзможно да се скриеш.

Анализът показва, че по време на максимум на слънчевата активност потокът от галактически лъчи намалява.

Това позволява значително да се съкрати общата доза, получена от екипажа по време на междупланетния полет.

Изследователите са разгледали три вида траектории: най-икономичната по гориво (но най-дълга), най-бързата и компромисна.

Във всички случаи полетът по време на слънчев максимум е позволил намаляване на радиационното облъчване с 45-55% в сравнение с полет в период на минимум.

Лимитът за дозата радиация е 1000 милисиверта, казват от ЕКА

Превишаването на тази доза повишава рисковете за живота и здравето.

Моделирането потвърждава, че при правилен избор на стартов прозорец и траектория може да се спази този норматив.

Най-високото ниво на радиация се очаква по време на междупланетния преход.

На повърхността на Марс атмосферата и почвата осигуряват частична защита. Дозата там е с 60% по-ниска, отколкото в открития космос.

Допълнителна защита могат да предложат лавови тръби и пещери.

Според Анна Фогтман новото изследване позволява да се избере най-ефективното време за старт и траектория на полета до Червената планета, както и да се разбере в кои случаи са необходими допълнителни средства за защита на астронавтите.

По-рано европейски учени за първи път измериха как слънчевите „суперизригвания“ влияят на атмосферата на Марс.

Изследването показа, че освен рязкото увеличение на броя на заредените частици, бурята предизвиква временни сривове в работата на бордовите системи на орбиталните апарати.