Учени представиха нов инструмент, който може да определя биологичната възраст по-точно от много от съществуващите методи. Той анализира генната активност и може да се превърне в ключов фактор за изследване на процеса на стареене.

Новият метод, описан в „Сайънс Алърт“, може да бъде полезен за изучаване на влиянието на болести, лекарства и начин на живот върху стареенето.

Досега един от най-разпространените начини за оценка на биологичната възраст бяха така наречените епигенетични часовници. Те проследяват промените в ДНК, които се натрупват с годините и под въздействието на различни стресови фактори.

Тези методи обаче имат своите ограничения, което кара учените да търсят нови подходи.

Новата система оценява активността на гените чрез анализ на РНК

Тъй като с възрастта наборът от активни и неактивни гени се променя, тези данни могат да служат като своеобразен индикатор за стареене.

За създаването на модела изследователите са използвали над 11 000 тъканни проби от хора, макаци, плъхове и мишки.

Получените данни са позволили да се проследят общи закономерности в стареенето при различни бозайници и да се сравнят промените, настъпващи в различните органи.

При анализа учените са забелязали, че активността на гените, свързани с възстановяването на тъканите и нормалното клетъчно делене, е по-често срещана при по-бавно биологично стареене.

В същото време засилената работа на гените, свързани с възпалителни процеси и клетъчна смърт, се оказва характерна за организми с по-бързо стареене.

След създаването на модела той е тестван върху други набори от данни

Резултатите показват, че инструментът е способен да разграничава случаи на ускорено и забавено стареене, както и да оценява рисковете, свързани със смъртността.

При анализ на човешки кръвни проби системата е демонстрирала способност да прогнозира продължителността на живота по-точно от някои съществуващи епигенетични методи.

Изследователите също така са установили, че новият часовник регистрира влиянието на хроничните заболявания върху организма.

Съответните сигнали са открити както при животински модели на болести, така и в тъкани на пациенти.

Авторите обръщат специално внимание на факта, че признаците на стареене са се оказали сходни при всичките четири вида, участвали в изследването.

Освен това подобни закономерности са наблюдавани в различни типове клетки, включително мускулни и кръвни.

Новият подход може да помогне за по-бърза оценка на ефективността на лекарства или промени в начина на живот, насочени към забавяне на стареенето. В същото време те подчертават, че методиката изисква по-нататъшни изследвания.