Повече от век астрономите са запленени от идеята, че в най-далечните кътчета на нашата Слънчева система може да се крие неоткрита планета.

Търсенето на този хипотетичен свят е преминало през много етапи през десетилетията.

Откриването на Нептун през 1846 г. доказва, че съществуването на невидима планета може да бъде установено чрез гравитационното ѝ въздействие върху други светове.

На тази основа започва сериозно издирване на девета планета, което привидно завършва с откриването на Плутон от астронома Клайд Томбо през 1930 г.

Десетилетия по-късно, през август 2006 г., дългогодишният планетарен статут на Плутон е отнет след официалното му прекласифициране като планета джудже.

Това поставя началото на дебат за идентичността на обекта от пояса на Кайпер, който продължава и до днес.

Но отвъд споровете за класификацията на Плутон, търсенето на скрита девета планета продължава, а някои астрономи са по-уверени от всякога, че откриването ѝ може да е съвсем близо.

От „Планета X“ до „Планета Девет“

Историята на непотвърдената девета планета ни връща в началото на миналия век.

По онова време астрономите започват да подозират, че подобно на откриването на Нептун, базирано на аномалии в движението на Уран, може да се появят доказателства и за още по-далечни планети чрез подобни наблюдения.

Това кара американския астроном Пърсивал Лоуел да издигне хипотезата, че орбиталните нередности, наблюдавани както при Уран, така и при Нептун, може да сочат към съществуването на далечна, непозната планета, която той нарича „Планета X“.

Днес концепциите са малко по-различни.

Ранното търсене на „Планета X“ се основава на наблюдения на движението на Уран и Нептун.

Новите данни обаче помагат да се установи, че тяхното орбитално поведение може да бъде обяснено и без наличието на неизвестна девета планета.

Нови доказателства от покрайнините на системата

Съвременните поддръжници на съществуването на девета планета съсредоточават търсенията си много по-надалеч.

Те разглеждат орбиталните особености на по-малки обекти, които се намират в отдалечените краища на Слънчевата система.

Този подход към разрешаването на мистерията е предложен през 2016 г. от астрономите от Калифорнийския технологичен институт (Калтех) – Константин Батигин и Майкъл Браун.

Те твърдят, че неоткрита планета може да обясни странните орбитални модели, наблюдавани при няколко екстремни транснептунови обекта.

През 2024 г. екипът от Калтех представя допълнителни открития

Те се фокусират върху обекти с дълъг период и нисък наклон, за които е известно, че пресичат орбитата на Нептун.

„Тези обекти са динамично нестабилни. Популацията им трябва непрекъснато да се попълва. В нашата работа от 2024 г. открихме, че Планета Девет естествено създава наблюдаваната популация. Моделът без нея е в силно противоречие с данните, след като се вземат предвид наблюдателните отклонения“, обяснява Батигин в имейл до Space.

Теорията за Планета Девет може да обясни няколко характеристики на далечната Слънчева система

Сред тях са феноменът на орбиталното групиране, големите разстояния в перихелий, които някои обекти проявяват, наличието на тела с ретроградно движение и обекти с силно наклонени орбити.

В момента, казва Батигин, единственото, което липсва към нарастващия брой доказателства, е прякото засичане на самата Планета Девет.

И макар да признава, че такива преки наблюдения все още убягват, той твърди, че нещо трябва да обясни данните, които той, Браун и други са събрали досега.

За щастие, мощни съоръжения като обсерваторията „Вера Рубин“ в Чили скоро биха могли да предоставят наблюденията, които в момента липсват.

„За мен най-категоричното доказателство, което не е свързано с директно заснемане, би било динамичните модели в далечните краища на Слънчевата система да станат драстично по-ясни с увеличаването на данните“, споделя Батигин пред Space.

С въвеждането в експлоатация на все по-мощни наземни и космически обсерватории, може да е само въпрос на време преди да получим окончателно потвърждение, че девета планета наистина се крие там.