Новооткрита комета може да предложи ослепително зрелище през следващите седмици.

Ако оцелее след огнения си досег със слънцето, тя може да се превърне във „великденска комета“, видима в началото на април.

Кометата C/2026 A1 (MAPS) е открита на 13 януари чрез фотографски наблюдения в обсерваторията AMACS1 в Сан Педро де Атакама, Чили, от четирима френски астрономи.

Групата ръководи специализирана програма за търсене на близки до Земята астероиди, наречена MAPS – акроним, базиран на фамилните им имена: Ален Мори, Жорж Атар, Даниел Паро и Флориан Синьоре.

По време на откриването си MAPS се е намирала на 308 млн. км от слънцето, сияейки в съзвездието Гълъб.

Тя е била обект с 18-а звездна величина. Това означава, че е била изключително бледа и далеч извън обсега на повечето любителски телескопи.

Оттогава яркостта ѝ се е увеличила около 600 пъти, достигайки 11-а величина

Т. е. тя е достатъчно ярка, за да бъде лесно забелязана с любителски телескопи с апертура от 8 до 10 инча.

Вероятно яркостта ѝ ще продължи да нараства през следващите дни и седмици

През това време тя се е устремила към екстремната си среща със Слънцето – на 4 април.

Това, което прави събитието потенциално вълнуващо, е, че кометата MAPS е идентифицирана като член на групата на Кройц – комети, които преминават изключително близо до слънцето.

Някои от най-ярките комети в историята са били именно от тази група. Например, Великите комети от 1843 и 1882 г. и кометата Икея-Секи от 1965 г.

Последната комета от групата на Кройц, която предложи забележително зрелище, беше кометата Лавджой през декември 2011 г.

MAPS ще достигне своя перихелий около 17:00 ч. българско време (14:00 GMT) на 4 април

В този момент кометата ще премине само на 159 300 километра от слънчевата фотосфера.

Тъй като ще преминава през изключително горещата слънчева корона, където температурите могат да достигнат около 1,1 милиона градуса по Целзий, съществува вероятност да не оцелее.

Тя може да бъде напълно погълната от екстремната топлина или разкъсана от огромните гравитационни приливни сили на слънцето.

Предвидената траектория на MAPS обаче не я води директно към слънцето.

За да избегне подобна съдба, кометата трябва да се движи с невероятна скорост.

Около момента на най-близкия си подход тя ще обиколи слънцето по рязка крива със скорост над 1,6 милиона километра в час.

На своята уебстраница „Визуални комети в бъдещето“ японецът Сейчи Йошида прогнозира, че в перихелия си кометата MAPS ще достигне пикова яркост от близо -5-а звездна величина. Това би я направило почти толкова ярка, колкото планетата Венера.

По това време кометата ще преминава непосредствено вляво от Слънцето. Това може да изкуши някои да се опитат да я видят като светла точица, закривайки ослепителния слънчев диск с палец или протегната ръка.

Въпреки това, както при наблюдението на частично слънчево затъмнение, съществуват сериозни рискове при опит да се наблюдава комета толкова близо до Слънцето.

Гледането на самата комета не е опасно

Опасността се крие във взирането в слънцето, чиито инфрачервени лъчи могат да изгорят ретината на окото и да причинят необратими увреждания, без да предизвикват болка.

Трябва да се подчертае, че нито слънчеви очила, нито телескопи или бинокли ще предпазят от увреждане на очите, което може да доведе до слепота.

Най-безопасният начин да наблюдавате близката среща на кометата със слънцето е на екрана на компютъра си благодарение на Слънчевата и хелиосферна обсерватория (SOHO).

Астрономите се надяват да получат зрелищни гледки на кометата, като използват камерата LASCO C3 на SOHO. И получат достъп до изображения или видеоклипове в почти реално време, обхващащи последните 24 часа.