Движението на облаците на Венера може да създаде илюзията, че планетата се върти около 60 пъти по-бързо от реалната си скорост.

Това откритие поставя под въпрос точността на измерванията при далечни екзопланети.

Наблюденията на атмосферите на планети извън Слънчевата система могат да доведат до сериозни грешки при определяне на скоростта им на въртене, предупреждава ново изследване на астронома Стивън Кейн от Калифорнийския университет в Ривърсайд, цитирано от Universe Today.

Проблемът се крие във факта, че при наблюдение на екзопланети учените често виждат предимно тяхната атмосфера. По този начин те рискуват да измерят скоростта на ветровете, а не действителното въртене на самата планета.

Илюзията, демонстрирана от Венера

Венера е показателен пример за тази потенциална грешка. На планетата са ѝ необходими около 243 земни дни, за да извърши едно пълно завъртане около оста си.

В същото време обаче горните слоеве на нейната атмосфера правят пълна обиколка само за четири дни.

Това явление, известно като „суперротация“, създава впечатлението, че планетата се върти приблизително 60 пъти по-бързо, отколкото в действителност.

Следователно, ако се разчита единствено на наблюденията на атмосферата, резултатът може да се различава от реалността с почти два порядъка.

Вятър или планетарно въртене?

Според изследователите този проблем е особено важен при изучаването на екзопланети, тъй като при повечето от тях е невъзможно да се наблюдава директно твърдата повърхност.

Скоростта на въртене е ключов фактор, който определя разпределението на топлината от звездата, характера на атмосферната циркулация и формирането на метеорологични системи.

Ето защо грешка в този параметър може да изкриви климатичните модели на далечните светове.

Решението: Поглед под облаците

Учените предлагат частично решение на проблема чрез наблюдения в различни дължини на вълната.

По-конкретно, инфрачервените наблюдения могат да позволят изучаването на различните слоеве на атмосферата.

Примерът с Венера показва, че скоростта на атмосферните потоци намалява с приближаването към повърхността.

По този начин сравняването на движението на атмосферата на различни височини може да помогне за разграничаването на скоростта на вятъра от реалното въртене на планетата.

Бъдещи мисии могат да открият стотици „двойници“ на Венера

Този въпрос придобива особено значение в контекста на предстоящата мисия PLATO на Европейската космическа агенция, планирана за 2027 г.

Кейн и неговите колеги прогнозират, че мисията може да открие няколкостотин планети, подобни на Венера.

Такава голяма извадка ще позволи сравнение както между тези светове, така и със самата Венера. Това може да помогне да се изясни дали изключително бавното въртене на нашата съседка е свързано с нейния екстремен климат.

Ако повечето „екзо-Венери“ се окажат бавно въртящи се, това ще бъде силен аргумент в полза на теорията, че скоростта на въртене е един от факторите, допринасящи за формирането на неконтролируем парников ефект.

Ако обаче скоростите им варират значително, учените ще трябва да търсят други обяснения.