Учени, използващи най-мощния слънчев телескоп в света, успяха да заснемат повърхността на нашето Слънце в безпрецедентни детайли.

Новите изображения и видеоклипове разкриват „вихрушки“ от активност

Тези явления са резултат от усукването и преместването на магнитното поле на Слънцето под въздействието на движението на горещия газ.

Това постоянно завихряне е движещата сила зад изригванията на енергия от Слънцето, които създават така нареченото космическо време.

Тези явления могат да нарушат работата на електрическите мрежи и сателитите на Земята и дори да представляват опасност за астронавтите.

„Слънцето е източникът на тази енергия и на цялото космическо време“, обяснява д-р Дейвид Боболц от Националната слънчева обсерватория (NSO) на САЩ.

Той добавя, че заснемането на по-детайлни изображения на звездата от нашата слънчева система ще помогне за по-доброто прогнозиране и реагиране на тези явления.

„За да разберем и в крайна сметка да предвиждаме космическото време, трябва да изучим физиката на Слънцето, чак до най-малките мащаби.“

Откритията, публикувани в списание „Nature“, са станали възможни благодарение на слънчевия телескоп „Иноуей“.

Тeлескопът е построен на висок връх в Хавай, където ясното синьо небе е свободно от прах.

Приближавайки повърхността на Слънцето, екипът е заснел детайлен изглед на въртящи се вихри.

„Тези усукващи движения създават магнитна енергия, която може да се натрупа и да доведе до тези мащабни експлозии“, коментира пред Би Би Си Нюз астрономът от NSO д-р Дейвид Куридзе.

Експлозивно космическо време

Научният термин за откритото от учените явление на Слънцето е „нестабилност на Келвин-Хелмхолц“.

Този феномен възниква, когато флуиди – в случая горещи газове – се плъзгат един покрай друг, карайки малки смущения да прераснат в спираловидни вихри.

В океана това помага да се обясни как малките вълни се превръщат в гигантски и мощни вълни.

Д-р Фридрих Вьогер, също от NSO, обяснява, че откриването на това явление на повърхността на Слънцето не само изяснява динамиката зад космическото време, но дори и защо повърхността на Слънцето е толкова гореща. То показва как енергията се транспортира нагоре.

„След като достатъчно енергия се натрупа в по-високите слоеве, тя може да бъде освободена под формата на слънчево изригване или така нареченото изхвърляне на коронална маса“, обяснява ученият.

Д-р Боболц добавя, че освен практическата необходимост да се предпазим от космическото време, новите открития ни напомнят, че Слънцето е „уникална лаборатория“.

„Това е най-близката до нас звезда. И тя може да ни помогне да разберем някои много основни закони на физиката. Първото експериментално доказателство за общата теория на относителността на Айнщайн идва от наблюдения на слънчево затъмнение“, казва Боболц.