Проучване разкрива, че нови парчета космически отпадъци с размер около 5 сантиметра замърсяват орбиталното пространство, където се намират някои от най-скъпите сателити в света.

Геостационарната орбита е изключително специфично място.

Сателитите, които се движат на тази височина, са синхронизирани с въртенето на планетата. Това ги кара да изглеждат неподвижни над една точка от екватора.

Така те имат постоянен поглед върху голяма част от земната повърхност.

Тази характеристика се използва от десетилетия за телевизионно излъчване, осигуряване на интернет, наблюдение на Земята и проследяване на метеорологичните условия.

Оказва се обаче, че тези сателити може би изобщо не са в безопасност

„Космическите отпадъци в геосинхронна орбита са потенциално минно поле. Никой разумен човек не би изстрелял сателит в геостационарна орбита без адекватно проучване за космически отпадъци“, обяснява Стюарт Ийвс, консултант по космически въпроси в SJE Space.

Изследователите са открили невижданите досега отпадъци чрез повторен анализ на данни от предишно проучване, проведено от астрономи с 2,54-метровия телескоп „Айзък Нютон“.

Те са обработили данните с нови алгоритми

И са успели да различат по-малки и много по-бледи фрагменти, отколкото е било възможно досега в далечната геостационарна орбита.

„Отпадъците в близост до геостационарната орбита са особено притеснителни. Те са много далеч, високо над земната атмосфера. Това прави малките обекти изключително бледи и трудни за откриване. А всеки образувал се отпадък ще остане там за неопределено време“, казва Джеймс Блейк, изследовател от университета в Уоруик.

Докато по-ниските орбити се самопочистват, на по-голяма надморска височина концентрацията на такива отпадъци непрекъснато ще се увеличава, правейки района все по-труден за използване.

Освен това сателитите в този уникален орбитален регион обикновено са много големи, скъпи и проектирани за много по-дълги мисии в сравнение със сателитите в ниска околоземна орбита.

Те често оборудвани със слънчеви панели с дължина 30 метра или повече и могат да претърпят сериозни щети дори от най-малката отломка, космически боклук.

„Космическите отпадъци могат да се движат с много висока скорост един спрямо друг, достигаща до няколко километра в секунда. Енергиите са наистина огромни. Дори малки парчета боклук могат да причинят големи щети на много скъпи сателити“, казва Блейк.

Сега изследователите планират да анализират допълнителни изображения, направени от други телескопи по света. Целта е да получат по-пълна картина за степента на замърсяване с космически отпадъци в региона.

Проучването е публикувано през юни в списание Journal of Astronautical Sciences.