Японски учени разработват експериментална ваксина, която може да помогне на организма да се освободи от така наречените „зомби клетки“ – остарели клетки, които спират да се делят, но не изчезват от тялото.

Това може да ви звучи като научна фантастика, но изследванията вече дават обещаващи резултати.

Изследването се ръководи от професор Тору Минамино от университета „Джунтендо“ и неговия екип. Досегашните експерименти върху мишки са показали резултати, които насърчават учените да продължат с разработката.

Важно е обаче да се подчертае, че технологията все още е в много ранен етап и не представлява доказано лечение за хора.

При експериментите мишките, получили пептидната ваксина, са показали намаляване на броя на сенесцентните клетки. Ефектът е бил особено забележим в тъкани, където са били налице проблеми, свързани с кръвоносните съдове.

Изследователите вярват, че ако по-нататъшните проучвания докажат безопасността и ефикасността на подхода, подобна технология един ден би могла да се използва за лечение на определени заболявания, свързани със стареенето.

Какво всъщност представляват „зомби клетките“?

Терминът „зомби клетки“ се използва за сенесцентни клетки – такива, които вече не се делят нормално, но същевременно не умират и не се отстраняват от организма.

Вместо просто да изчезнат, те могат да останат в различни тъкани и да отделят молекули, които влияят на околните клетки.

Поради това натрупването им се свързва с хронични възпалителни процеси, промени в тъканите и определени заболявания, които стават по-чести с напредването на възрастта.

В младия организъм имунната система обикновено разполага с механизми, чрез които разпознава и премахва такива клетки. Със стареенето обаче тези процеси могат да станат по-малко ефективни.

Последицата може да бъде постепенно натрупване на сенесцентни клетки и поява на дълготрайно, нискостепенно възпаление, което може да увреди здравите тъкани. Именно тук се опитват да се намесят японските изследователи.

Научният екип е идентифицирал протеин, който се появява на повърхността на сенесцентните клетки както при мишки, така и при хора.

Въз основа на част от този протеин изследователите са разработили пептидна ваксина, чиято цел е да активира имунната система.

Идеята е след ваксинация организмът да създаде антитела, които могат да разпознаят остарелите клетки

След като клетките бъдат „маркирани“, имунната система би могла по-лесно да ги идентифицира и отстрани.

Това означава, че целта на ваксината не е буквално да „подмлади“ старите клетки.

Вместо това учените се опитват да помогнат на организма по-лесно да премахне клетките, които вече не функционират нормално и могат да допринесат за проблеми в тъканите.

Потенциално приложение при болести, свързани със стареенето

Професор Тору Минамино смята, че в бъдеще този подход би могъл да намери приложение в изследването и лечението на определени състояния, свързани със стареенето.

Сред областите, които се разглеждат, са проблеми, свързани със втвърдяването на артериите, диабет и други заболявания, при които сенесцентните клетки могат да играят роля.

Въпреки това между успешния експеримент върху животни и безопасната терапия за хора съществува огромна разлика. Преди подобен подход изобщо да може да се разглежда като медицинска терапия, ще е необходимо да се установи дали е безопасен, колко ефективен е при хората, какви дози биха били подходящи и какви нежелани реакции биха могли да се появят.

Това не е истинска „ваксина против стареене“

Въпреки че изразът „ваксина против стареене“ звучи впечатляващо, той може да създаде погрешна представа за това, което учените всъщност разработват. Една ваксина не би могла просто да спре целия процес на стареене.

Стареенето е изключително сложен биологичен процес, в който участват множество различни механизми.

Поради това реалната цел на подобни изследвания е много по-конкретна – да се повлияе на определени механизми, свързани със стареенето, и потенциално да се намали рискът от някои заболявания.

С други думи, научната идея не е хората изведнъж да спрат да стареят, а един ден да се даде възможност за по-дълго поддържане на здравето и функционалността на организма.

Резултатите, постигнати при мишки, обаче не могат автоматично да бъдат приложени върху хора. Човешката биология е значително по-сложна и всяка потенциална терапия трябва да премине през обстойни клинични изпитвания, преди да се докаже нейната ефективност и безопасност.