На 15 август 1977 г. радиотелескопът „Голямото ухо“ в Щатския университет на Охайо регистрира един от най-известните радиосигнали в историята на астрономията – сигналът „Wow!“. Той продължава 72 секунди и идва от района на съзвездието Стрелец.

По това време радиотелескопът „Голямото ухо“ е част от програмата SETI, чиято цел е търсене на извънземни цивилизации чрез радиосигнали.

Аномалията е забелязана от астронома Джери Еймън, докато преглежда разпечатка с данни. Той огражда последователността от символи 6EQUJ5 и написва до нея „Wow!“ („Уау!“), откъдето сигналът получава своето име.

Последователността 6EQUJ5 не е текст на съобщение, а запис на мощността на сигнала

На разпечатката всяко число или буква показва колко по-силен е бил сигналът от фоновия шум. Буквата U означава най-високото ниво в този запис – приблизително 30 пъти над фоновия шум.

Сигналът е приет на честота около 1420 MHz. Тя е близка до честотната линия на неутралния водород – радиочестотата, на която излъчва най-разпространеният елемент във Вселената.

Поради тази причина програмата SETI отдавна обръща специално внимание на този диапазон.

Предполага се, че ако една извънземна цивилизация реши да избере лесно разпознаваема честота за радиовръзка, линията на водорода би била логичен избор.

Продължителността на сигнала също съвпада с особеностите на телескопа

„Голямото ухо“ не е проследявал обекти активно; небето е преминавало през зрителното му поле поради въртенето на Земята. Поради това телескопът е можел да наблюдава един участък от небето за точно 72 секунди.

Ако от тази област е идвал постоянен и тесен радиосигнал, той би трябвало първо плавно да се усили, а след това също толкова плавно да затихне – точно както се случва със сигнала „Wow!“.

Точното място, откъдето е дошъл сигналът, не е установено

Поради конструкцията на „Голямото ухо“ астрономите остават с два възможни варианта, като и двата са в посока на съзвездието Стрелец.

След първоначалното засичане са правени многобройни опити сигналът „Wow!“ да бъде уловен отново с помощта на „Голямото ухо“, Very Large Array и други радиотелескопи, но той така и не се повтаря.

През десетилетията учените предлагат няколко обяснения за „Wow!“.

Според една от версиите това може да е бил земен радиосигнал, отразен от космически отпадък и попаднал в радиотелескопа.

Друга хипотеза предполага неизправност или смущение в работата на апаратурата. Възможно е също да става дума за естествен космически източник, като например краткотрайно избухване на излъчване или усилване на слаб сигнал по пътя му към Земята.

Друга версия свързва „Wow!“ с водородните облаци около комети, но по-късно тя е отхвърлена, тъй като изчисленията показват, че въпросните комети не са били в зрителното поле на телескопа в момента на приемане на сигнала и не би трябвало да произведат толкова ярко излъчване на тази честота.

През 2024 г. изследователи предложиха още едно обяснение: сигналът може да е дошъл от студен облак от неутрален водород, чиято яркост рязко се е усилила под въздействието на мощно излъчване от неутронна звезда.

Такъв процес би могъл да предизвика краткотраен теснолентов импулс, подобен на сигнала „Wow!“. Тази версия обаче все още не е окончателно потвърдена.