Защо аз съм аз?

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Антония Михайлова

Индивидуалността често се разбира като продукт на паметта, в която се съхранява повече или по-малко съгласуван разказ за преживяното. Но сега психолозите все повече прегръщат мисълта за това, че нашето усещане за „Аз” е резултат от отношенията с други хора.

„В нас има дълбоко вкоренен стремеж да си взаимодействаме един с друг – така намираме самите себе си”, смята например Брус Худ от Бристолския университет (Великобритания), автор на новата книгаИлюзията за самия себе си”. И този процес започва не с появата на първите спомени при детето, а с опита му да имитира усмивката на родителите и с първите прояви на емпатия.

Идеята, че чувството за самосъзнание движи и се движи от отношенията ни с другите, се разбира и интуитивно. „Аз не мога да имам отношения с други хора, без да имам самия себе си – подчертава Майкъл Луис от Медицинското училище „Робърт Ууд Джонсън” (САЩ). – Преди да общувам с вас, аз трябва да знам нещо за вас и не мога да го направя, ако не знам нищо за самия себе си.”

Изследването на хора, страдащи от аутизъм, сочи, че мозъкът работи точно така. Това разстройство обикновено е свързано с трудности в разбирането на невербалните социални сигнали от други хора и едновременно с намалена рефлексия – такива деца по-късно започват да се разпознават в огледалото и имат по-малко автобиографични спомени. Което е характерно, едни и същи участъци от мозъка демонстрират занижена активност и при изпълнение на задача от такъв род, и при опит да се разберат нечии действия. Излиза, че един и същи мозъчен механизъм лежи в основата на едното и другото.

Потвърждение на това е открил и Антонио Дамазио от Южнокалифорнийския университет (САЩ) – социалните емоции (възхищение, състрадание и т.н.) обикновено включват участъците, които също играят важна роля в построяването на образа на самия себе си.

Получава се, че самосъзнанието говори не толкова за мен, колкото за тези, които са около мен и за това как се отнасяме един към друг. Дамазио нарича това „социален Аз”. И ако основната функция на самосъзнанието се заключава в построяването на отношенията с другите, то следователно природата на „Аз” трябва да зависи от социалната среда, в която се формира това „Аз”.

В книгатаГеография на мисълтаРичард Нисбет от Мичиганския университет описва експерименти, които показали, че китайците и други жители на Източна Азия принципно са съсредоточени върху контекста на ситуацията, докато представителите на западните култури са склонни да анализират явленията отделно едно от друго. Затова и към себе си се отнасяме различно.

Изследователите на автобиографичната памет например са открили, че спомените на китайците най-често са свързани с моменти от социално или историческо значение, докато населението на Европа и Америка е съсредоточено върху лични интереси и постижения. А японците са склонни да адаптират описанието на самите себе си към дадената ситуация. С други думи, притежават по-гъвкава и не така конкретна представа за себе си в сравнение с жителите на западните страни, при които собственият образ не търпи промени под натиска на една или друга ситуация.

Подобни различия могат да се проявят още в ранна възраст. Луис акцентира върху антропологични изследвания на двегодишни деца. Именно на тази възраст детето развива независима воля и често става непоносимо. В културите, които са по-малко ориентирани върху индивидуалната автономия, този период не е така драматичен в сравнение със Запада.

Ето още едно доказателство, че самосъзнанието (тоест представата за това какво е моето „Аз”) е културно определено. „Аз съм мъж, аз съм учен, аз не съм млад, женен съм, баща съм, дядо съм – всички тези определения ми придават културна ценност”, отбелязва Луис. Очевидно не съществува общокултурно разбиране на себе си. В същото време Хезъл Маркус от Станфордския университет настоява да не забравяме, че всички хора имат една и съща способност – да се променят под натиска на социалната среда. Може да се каже, че тя ни оформя.

Но не забравяйте, че подобно приспособяване невинаги е хубаво. Да, нашата личност се разгръща в контекста на социалното взаимодействие, но тя не се изчерпва с това. Между другото, както предупреждава британската писателка и психолог Сюзън Блекмор, някои хора започват невротично да „залепват” за емоциите и мислите, които са си отгледали в една или друга социална среда, и излизането от тази среда може да доведе до сериозни психически разстройства.

Бъдете внимателни със самите себе си!

Източник: NewScientist

Грешка, групата не съществува! Проверете синтаксиса! (ID: 5)
Категории на статиите:
Аз, човекът

Коментари

  • Reward Cards.Repeat violators may lose their commenting From the heartland to jihad Heeding ISILs call to terror Gridiron Gold Comics Games Maple Grove bar owner manager charged over beer brought in from Wis. [url=http://easymoneyfast-365.com]payday loan lenders[/url] No Employment Check Pay Day Loan Because an unsecured loan is not guaranteed by any type of property these loans are bigger risks for lenders and as such typically have higher interest rates than secured loans such as a mortgage.Online application is straightforward and easy to use.

    MiguRormwago 4 октомври 2017 02:28 Отговор
  • В случая „to stick to“ e „придържам се към“, а не „залепват се“ (където цитирате С.Блекмор). Супер тема, ужасен превод.

    Miss_Irka 5 март 2013 15:05 Отговор

Вашият отговор на MiguRormwago Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


*

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори