Зелена светкавица над Андите: Фотограф засне рядко атмосферно явление

Фотографът Петр Горалек засне рядък и спиращ дъха момент в Чилийските Анди. Изображението показва слънцето, залязващо зад планините, сякаш освобождавайки мъничка изумрудена светкавица.

Това явление, известно като „зелена светкавица“, всъщност е резултат от сложно взаимодействие на светлината в земната атмосфера.

Снимката, направена от върха на Серо Пачон, дом на мощни телескопи, ясно демонстрира оптичните закони, които влияят не само върху красотата на пейзажите, но и върху точността на астрономическите наблюдения, пише Space.com.

Въпреки драматичното си име, зеленият лъч е резултат от физично явление – пречупването на слънчевата светлина от земната атмосфера, което Петер Горалек е успял да улови.

Бялата слънчева светлина се състои от целия спектър от цветове в дъгата. Докато Земята се върти и слънцето се приближава към хоризонта, лъчите трябва да преминават през значително по-дебел слой въздух, отколкото през деня, обяснява NOIR Lab.

В този момент атмосферата започва да действа като гигантска призма.

Тя пречупва (огъва) светлината и разделя цветовете въз основа на техните дължини на вълните. Късите дължини на вълните, като синьо и зелено, се пречупват по-силно от дългите дължини на вълните, като червено и оранжево.

Изумрудена светкавица над Андите

В последните моменти преди залез слънце (или първите секунди на изгрев), слънчевият диск вече е предимно скрит от хоризонта. Това, което виждаме, са по същество насложени изображения на слънцето в различни цветове, леко разместени един от друг. По-ниските цветове изчезват първи.

За кратък миг горният ръб на видимия диск става предимно зелен. Ако условията са идеални – чист въздух, ясен хоризонт и специфична атмосферна стратификация – този ръб се появява като отчетлива зелена светкавица.

Интересното е, че зеленият ръб всъщност присъства по време на всеки залез. Проблемът е, че е толкова тънък и изчезва толкова бързо (буквално в рамките на секунда или две), че човешкото око обикновено не успява да го засече.

Чувствителните фотоапарати с висококачествена оптика и режими на непрекъснато снимане обаче се справят перфектно с тази задача.

Учените се интересуват от такава атмосферна оптика не само заради красиви снимки.

Формата, височината и продължителността на зеления лъч зависят пряко от разпределението на температурата, налягането и плътността на въздуха на различна височина.

Слоевете топъл и студен въздух могат да действат като насложени лещи, създавайки миражи и изкривявайки образа на Слънцето.

Чрез моделиране на подобни явления, учените проверяват нашето разбиране за вертикалната структура на атмосферата.

Това има и практически последици за астрономията.

Телескопите на Cerro Pachón, където е направена снимката, надничат през същата атмосфера.

Въздухът пречупва светлината на далечни звезди, размазвайки изображенията им в миниатюрни вихрушки.

Разбирането на физиката на пречупването на светлината помага на инженерите да създадат коректори за атмосферна дисперсия, позволяващи по-ясни изображения на Космоса.