Какво би станало, ако една вечер погледнете към небето, но не видите Луната, а пръстени като тези на Сатурн?
Учените смятат, че някога Земята е притежавала такива пръстени, но това е било преди няколко милиарда години. Предполага се, че са се появили по време на началното формиране на Луната.
Според основната хипотеза в далечното минало планета, наречена Тея, се ударила в Земята, а ударът разпръснал огромно количество материя в земната орбита. Материята формирала пръстен около Земята, като след време отделните частици се слели и се образувала Луната.
Ако този пръстен е съществувал в Границата на Рош, то днес още можеше да е около Земята. Границата на Рош е термин, наречен така в чест на френския математик Едуард Рош, който през 1848 изчислил, че гравитационното привличане между дадена планета и нейната луна е неравно – планетата има по-силно гравитационно привличане към едната страна на луната (близката) и по-слабо към другата (далечната).
Това означава, че ако луна, пръстен или друг обект имат прекалено близка орбита до планетата, то неравномерното гравитационно привличане би ги разкъсало. Накратко Границата на Рош е минималното разстояние, на което може да отстои един обект от дадена планета и все пак да остане цял, благодарение на собствената си гравитация.
Ако на Земята имаше пръстени, то на различните места щяха да се виждат различно. Това би зависело от географската дължина и посоката, в която гледаме. Най-вероятно пръстените щяха да са успоредни на земния екватор. Близо до екватора пръстените биха изглеждали като тънки линии светлина, които излизат от далечния хоризонт и се разпростират по цялата дължина на небосвода.
Близо до екватора.
© 2015 HowStuffWorks, a division of Infospace LLC
Колкото повече се отдалечавате от екватора, толкова по-различни щяха да изглеждат пръстените. Биха ставали все по-широки и видими, а от някои определени места биха изглеждали толкова близко, че да си мислите, че може да ги пипнете.
Далече от екватора.
© 2015 HowStuffWorks, a division of Infospace LLC
Точно както прави сега Луната, пръстените биха отразявали слънчевата светлина и биха блестели през нощта. Всъщност може би биха отразявали толкова светлина, че планетата никога нямаше да е напълно тъмна през нощта. Щяхме да свързваме цвета на нощта с приятен сумрак. А дори не можете да си представите колко по-светла би била Земята през деня…
