На 24 август 2001 г., обсерваторията Parkes в Австралия, долови необикновен сигнал идващ от космоса. Това е било избухването на радиовълни, идващи от посоката на Малкия Магеланов облак, миниатюрна галактика в Млечния път. Сигналът е продължил по-малко от 5 милисекунди, но през този период той е блеснал с огромна сила. Това обаче е било забелязано от астрономите едва през 2007 г., когато те са преглеждали архивираните данни на обсерваторията Parkes. Според тях, нещо подобно никога не се е повторило.
Това не е нещо ново, подобни не повтарящи се сигнали са били забелязвани и в други галактики. Досега са известни 17 такива бързи радио излъчвания (“fast radio bursts”- FRBs). Тяхното съществуване поражда много спекулации за това, какво ги причинява.
Една от възможностите е да са породени от магнитарите – силно магнетизирани, бързо въртящи се свръхзвукови звезди. Друга възможност е да идват от особено екзотичен вид черна дупка, образувана, когато центробежните сили на въртяща се, супер плътна звезда, вече не могат да предотвратят тази звезда да се срине внезапно под собствената си гравитация.
Но както отбелязват Манаси Лингам от Харвардския университет и Абрахам Льоб от Центъра за астрофизика на Харвард-Смитсониън, има поне още една възможност за произхода на тези радио-сигнали: чужди космически кораби. По-конкретно, в доклад, публикуван в Astrophysical Journal Letters, двамата изследователи предполагат, че тези бързи радио излъчвания могат да бъдат генерирани от гигантски радиопредаватели, проектирани за да изтласкват такива космически кораби и да ги пренасят на огромни разстояния в космоса. С ротацията на галактиките, в които се намират тези предаватели, предавателните лъчи преминават през небесата и понякога са улавяни от земните обсерватории, казват двамата учени.
Тази идея не е напълно щура. Ракетни учени са търсили нещо подобно, за да преодолеят един от най-големите проблеми в дизайна на космическия кораб: това, че е задвижван от ракетен двигател и трябва да носи горивото за него на борда си. Горивото разбира се, има маса и изисква голяма част от обема на космическия кораб. По тази причина 90% или повече от масата на конвенционалната ракета е нейното гориво.
Възможно е обаче да се отдели горивото от космическия кораб. Това е принципът зад слънчевата платформа, която използва натиска, упражняван от слънчевата светлина, за да задвижва космическия кораб.
Друга алтернатива е да се използват фокусирани светлинни лъчи, за да се осигури нужния за движението на кораба натиск. Юрий Милнър, руски милиардер с дългогодишен интерес към науката, плаща за изследване на такава машина. Той предлага да се изпрати малка сонда на Алфа Кентавър, един от най-близките звездни съседи на Земята, като се използва сноп лъчи от мощни лазери.
Д-р Лингам и д-р Льоб предполагат, че бърдите радио излъчвания – FRBs могат да бъдат резултат от значително по-големи излъчвания на същия принцип. Те обаче, вярват че се използват радио-лъчите на електромагнитния спектър, а не видимата светлина. Двамата изследователи са разработили модел, показващ колко слънчева енергия би била необходима за подобен тласък на космически кораб. Те изчисляват, че количеството слънчева светлина, попадаща на планета, имаща около два пъти размера на Земята, която се намира на правилното разстояние от нейната звезда, за да има течна вода на повърхността й, ще даде достатъчно енергия, за да ускори космически кораб с тегло около един тон или повече, със скорост близка до тази на светлината.
Това би било идеално за превоз на голям брой същества от една звезда до друга, стига да има еквивалентно устройство в другия край на пътешествието, което да забави отново кораба, за да кацне.
За да проверят дали такава машина е технологично правдоподобна, двамата изследователи изчисляват, че необходимата работна температура на масата от радиопредаватели, които ще създадат потребния радио лъч, може да бъде запазена като се охлажда от обикновена вода. Така според тях, нищо в законите на физиката не би пречило за изграждането на такава технология.
Да се каже, че характеристиките на FRB са съвместими с признаците на извънземна система за задвижване на кораби в космоса не е, разбира се, същото като да се каже, че това са всъщност извънземни космически кораби. Едно ранно обяснение на пулсарите – обикновените космически радиосигнали, наблюдавани за пръв път през 1967 г., беше, че те са извънземни радиофарове.
Пулсарите по-късно се оказаха причинени от бързо развиващи се неутронни звезди. За физиците обаче това обяснение беше също почти толкова интересно. Неутронна звезда е тази, чиито протони и електрони се сливат помежду си, за да създадат неутрони. Те, заедно с вече съществуващите неутрони на звездата, създават обект, който няма атоми. Така неутронната звезда, вместо да е с размера на звездите, има диаметър само от няколко километра. Ако FRBs се окажат също толкова любопитни и насочат астрономите към нова информация за звездите, повечето астрономи ще им простят, че не са предизвикани от извънземни космически кораби, пише списание The Economist.
