Костите ни са много по-леки и чупливи от тези на предците ни от палеолита (отпреди 11 000 до 30 000 години), но не по вина на разглезения модерен начин на живот, пише Zmescience.
Ново проучване, в което се сравняват отблизо както древни, така и днешни кости на хомо сапиенс, показва, че най-значителните промени са се случили, когато парадигмата ловец–събирач е била заменена от тази на фермерството (преди около 10 000 години).
Хората започнали да създават постоянни селища, обработвали земята и постоянно увеличавали броя си. Следователно и начинът на живот станал по-заседнал.
Някои биха казали, че това е нищо в сравнение с това, което виждаме в модерното общество. В наши дни една трета от населението е с наднормено тегло, затова изглежда разумно да вярваме, че костите ни сега са още по-чупливи.
Въпреки това, според водещия изследовател Кристофър Ръф, професор в центъра по функционална анатомия и еволюция към медицинския университет Джон Хопкинс, разликите в здравината на костите между месопотамските фермери и обикновения човек от ХХ век са минимални. Това показва колко силни са били нашите предци – ловците-събирачи, особено в долните крайници.
Ръф и колегите му анализирали кости от 1842 души, събрани от цяла Европа, от палеолита до днешно време. Те се фокусирали върху дългите кости на ръцете и краката. Разликите в костите на ръцете между ловците-събирачи и месопотамците били почти незабележими.
Когато обаче стигнали до костите на долните крайници, нещата се променили. Якостта на огъване напред и назад на костите на краката била значително по-голяма през палеолита, а страничната якост на огъване почти не се променила. Якостта на огъване напред и назад е основен индикатор за подвижност и след като учените знаели, че здравината на костите на ръцете е останала относително еднаква, те заключили, че загубата на здравината на костите е била резултат от отказването от номадския начин на живот.
Ако причината за тази промяна в структурата на костите е била промяна в храненето, то тези разлики би трябвало да бъдат видими при всички кости – и на ръцете, и на краката. Това намаляване на здравината на костите в долните крайници останало константно през Желязната епоха, Римската епоха, продължава и в наши дни.
„През Средновековието костите ни имали същата здравина, каквато имат и днес“, отбелязват учените в Proceedings of the National Academy of Sciences. Това означава, че колите, самолетите и телевизията имат минимални ефекти върху плътността на костите. Разбира се, може би още е рано да забележим разликите.
Изследването е важно заради погледа, който дава от медицинска страна. Например костите станали по-тънки и податливи на фрактури и остеопороза преди почти 7000 години, през последния период от каменната ера. Би било интересно изследователите да изследват костите на съвременни ловци-събирачи (например на племена в Конго или австралийската пустош), защото те живеят така, както са живели предците им преди хиляди години.
Учените подчертават, че по всяка вероятност тези промени не са генетични. С други думи, всеки може да има костната структура на ловците-събирачи от палеолита, стига да бъде подложен на същия стрес и начин на живот. Достатъчно е да погледнем днешните атлети.
