Генетици от САЩ са използвали универсалния генетичен редактор CRISPR/Cas9, за да излекуват възрастна мишка от тежка генетична болест – мускулна дистрофия на Дюшен. Това отваря пътя към създаването на лекарства срещу това разстройство, се казва в статии, публикувани в сп. Science.
„Дискусиите около CRISPR и ембрионите съвсем правилно предизвикват опасения за етичните последствия от такива експерименти. Но от друга страна, използването на CRISPR за поправка на генетични грешки в тъканите на тялото на пациента не се явяват предмет на тези спорове. Изследвания, подобни на нашето, показват, че това може да се направи“, казва Чарлз Герсбах (Charles Gersbach) от университета Дюк в Дърам (САЩ).
Герсбах и колегите му, както и две други групи генетици от Харвард и Тексаския университет се отчели за първото успешно използване на технологията CRISPR/Cas9 и специални ретровирусни гени в терапията на вродена мускулна дистрофия, предизвикана от увреждане в гена, отговорен за синтеза на белтъка дистрофин.
Този белтък, както обясняват учените, отговаря за прикрепването на мускулните влакна към съединителната тъкан, защитава ги от претоварване и управлява растежа на мускулите при формирането на зародиша и след раждането на детето. В редки случаи, средно едно на 3600 новородени момчета, генът, отговорен за събирането на молекулите на дистрофина, се уврежда и се развива тежка форма на мускулна дистрофия, която може да доведе до смърт.
Генът дистрофин, както обясняват учените, се състои от 79 отделни блока екзони, като мутацията в един от тях автоматично води до пълно излизане на белтъка от строя. Гесбарх и колегите му преди няколко години се научили да заменят тези екзони чрез системата CRISPR/Cas, като експериментирали с лабораторни клетки, но не успявали да създадат система, която да помага да се доставя „генетичният редактор“ в мускулните клетки в жив организъм.
В крайна сметка авторите на статиите и техните колеги успели да постигнат успех, като използвали в качеството на „спринцовка“ модифициран аденовирус, когото променили със системата CRISPR/Cas. Проблемът се заключавал в това, че геномният редактор просто не се вмествал във вируса – той бил прекалено голям, за да се вмести в компактния аденовирус.
Тук учените от Каролина били подпомогнати от Фън Чжан – един от създателите на тази система за отстраняване и замяна на гени. Буквално преди няколко месеца Чжан откри по-компактна версия на CRISPR/Cas в ДНК на златистия стафилокок, която позволила на екипа на Герсбах да „влезе“ в аденовируса и да започне експерименти с мишки.
Опитите протекли на няколко етапа – първоначално учените въвели вируса непосредствено в мускулите на краката на мишки, страдащи от увреждане в един от екзоните в гена дистрофин. След като се убедили, че генната терапия е сработила, биолозите въвели вируса в кръвообращението на животното.
По думите на учените резултатите се оказали многообещаващи – след отстраняване на неправилния участък мускулите започнали да произвеждат дистрофин и да укрепват, като това се случвало не само в краката, но и в сърцето и други части от тялото на мишките.
Все още има много време до клиничните изпитания с доброволци, но сега биолозите са убедени, че генната терапия в крайна сметка ще победи мускулната дистрофия.
