Шотландски и американски учени откриха останки от гигантска древна змия, живяла на Земята преди 90 млн. години. Тя им „разказала“, че змиите са се лишили от крака и са започнали да пълзят по земята в момента, когато са започнали да живеят в дупки, става ясно от статия, публикувана в сп. Science Advances.
„Загадката как змиите са загубили своите крака дълго време беше неразрешима тайна за нас, но сега, изглежда, се появяват все повече свидетелства в полза на това, че тази трансформация се е случила в момента, когато техните предци са се научили да копаят дупки и да живеят в тях“, казва Хунюй И (Hongyu Yi) от университета на Единбург (Шотландия).
Както показват генетичните данни, характерната „змийска“ форма на тялото – дълго тяло, глава и липса на каквито и да е крайници – може да се е развила сред предполагаемите предци на змиите поне 26 пъти. Разнообразието на форми на тялото при древните змии, открити в наноси от мезозоя и кайнозоя, не позволяват на учените да стигнат до единно мнение относно въпроса, как са се развивали те и защо са преминали към такъв начин на живот.
Сравнително скоро американският палеонтолог Николас Лонгрич и колегите му са открили фосилизирани останки от змия от времената на юрския период, която е имала четири крака и е живяла в дупки. Тази вкаменелост накарала учените да смятат, че преходът към живот в дупки е бил главната причина за изчезването на краката при предците на съвременните змии.
И и колегата му Мурк Норел (Mark Norell) от Музея за естествена история на Америка в Ню Йорк са открили още едно потвърждение в полза на тази хипотеза, като изучавали останки на гръбначни, открити на територията на Аржентина в наноси от периода креда. Освен останалото учените успели да открият там за последните няколко години останки от голяма древна змия – Dinilysia patagonica, която имала дължина 2-3 метра.
В изминалите години учените доста активно спорили дали тази змия е умеела да живее и копае дупки, но поради лошото съхранение на фосилите нямало еднозначен отговор на този въпрос. Авторите на статията успели да разрешат тези спорове благодарение на компютърна томография, която им позволила да надникнат във фосилизирания череп на тази змия и да изучат как е било устроено вътрешното ѝ ухо.
Както обяснява И, вестибуларният апарат и „охлювът“ на вътрешното ухо на земните, морските и подземните животни са много силно приспособени към средата, в която живеят, затова изглеждат съвсем различно. Това позволява да се определи в каква среда е живял неговият притежател.
Според учените големите размери на вътрешното ухо на Dinilysia patagonica позволяват с увереност да се говори, че тази змия е обитавала дупки, а не е живяла на повърхността на Земята или във водна среда. Това я прави най-голямата змия от подобен род, съществувала някога на Земята.
Като се отчитат възрастта на влечугото – 90 милиона години – съществуването на още по-древната находка на Лонгрич и колегите му, може доста уверено да се говори, че преходът към живот в подземни дупки е накарал змиите да се откажат от придвижване на четири крака и да започнат да пълзят с цяло тяло, заключават учените.
