Докторант по антропология в Университета в Кеймбридж е анализирал данни събирани от векове, за да изпробва дългогодишна теория от работата на Чарлз Дарвин. Основното в работата е връзката между това как видовете се развиват в подвидове и дали това предвещава появата на нови видове.
Лора ван Холщайн казва в изявление, че начинът на възникване на подвида зависи от това дали видът се е развил по суша, по въздух или по море.
„Подвидовете формират, разнообразяват и увеличават числеността по различен начин в неземните и в наземните местообитания, а това от своя страна се отразява на това как подвидът в крайна сметка може да стане вид“, казва тя.
Виждаме този вид разклоняване, представен в конкуриращи се видове, както е било със сипките, които самият Дарвин е изучавал на Галапагоските острови. Един от най-познатите примери може да бъде дивата котка, която се отнася до два вида, които са много тясно свързани – домашния котешки прародител африканската дива котка и европейската дива котка. От своя страна всеки вид има подвид. Всичко това е напълно отделно от специфични видове диви котки като Паласки котки (Pallas cats) или риболовни котки.
Дарвин работи на базата на собствените си наблюдения и проучвания, но ван Холщайн е синтезирала векове от предишни данни на учени изучавали природата, като според нея доказва теориите на Дарвин. Начинът, по който хората са унищожили местообитанията на много видове, според нея причинява различия в еволюцията – независимо дали се съкращава времевата рамка, в която видовете се развиват с нови мутации или се предизвиква разклоняване на различни групи в нови видове по-бързо.
Изследването казва, че това е вероятно и предлага, че екологичните активисти, които се опитват да защитят местообитанието или бавното изменение на климата, трябва да изберат къде да се съсредоточат въз основа на това къде ще повлияят на най-много видове.
„Въздействието върху животните ще варира в зависимост от това как е повлияна способността им да се движат и устройват“, казва ван Холщайн. „Животинските подвидове са игнорирани много често, но те играят основна роля в дългосрочната динамика на бъдещата еволюция.“
В миналото натуралистите често са работили пътувайки и документирайки всичко, което са виждали, давали са подробни и унифицирани описания и рисували образци. Те са пътували с месеци или години до далечни места и са съхранявали растителни екземпляри, които да изучават. На тази база днес рисунки в музеите дават на хората единствения шанс да видят някои видове екзотични същества, изчезнали завинаги.
Това означава, че разполагаме с богата история под формата на оцелели документи от тези учени, създаващи визуална и таксономична история, която изследователи като Ван Холщайн могат да използват.
Съвременните натуралисти имат различен обхват на работа, от използването на камери, компютри и смартфони до изучаване на опасни военни или спорни територии. Днес учените помагат за валидиране на откритията на нови видове, като се специализират в отделни екосистеми. Ван Холщайн например е показала, че познава как се унищожават видове и как други възникват като подвидове и се развиват. Натрупаната библиотека на наследството на биоразнообразието от научни трудове, илюстрации и документи, стига назад до 14 – 15 век.
