Астрономическата есен навлиза във владение на 23 септември в 8:20 часа по Гринуич, или в 11:20 часа българско време.
Слънцето преминава от Северното полукълбо в Южното, което се явява началото на астрономическата есен за нас и астрономическата пролет за Южното полукълбо.
Равноденствие се нарича моментът от времето, в което центърът на слънчевия диск при видимото си годишно движение по еклиптиката пресича небесния екватор.
В дните на двете равноденствия – пролетно и есенно – продължителността на деня по цялата Земя, с изключение на районите на земните полюси, е почти равна на продължителността на нощта.
По време на равноденствията денят е малко по-дълъг от нощта. Причините за това са атмосферната рефракция, която леко „повдига” слънчевия диск за наблюдателя, и фактът, че дължината на деня се определя като разлика между момента на изгрева и момента на залеза на Слънцето.
Тези моменти се определят от положението на горния край на слънчевия диск спрямо хоризонта, докато равноденствието се разглежда спрямо центъра на слънчевия диск. В дните на равноденствията Слънцето изгрява почти точно от изток (леко северно от изток) и залязва почти точно на запад (леко северно от запад).
Точката, в която центърът на Слънцето пресича екватора при преминаването от Южното полукълбо в Северното, се нарича точка на пролетното равноденствие, а противоположната се нарича точка на есенното равноденствие.
Осветеност на Земята от Слънцето през пролетното равноденствие. Илюстрацията показва отношението между наклона на оста (Obliquity), оста на въртене, равнината на орбитата, небесния екватор и еклиптиката. Земята е показан така, както се вижда от Слънцето. Посоката на въртене е обратна на часовниковата стрелка (наляво).
Wikimedia Commons
Промеждутъкът от време между двете последователни преминавания на Слънцето през една и съща точка на равноденствието (тропическа година) не съвпада с продължителността на календарните години. Моментите на равноденствията от година в година се изместват.
В обикновена година моментите на равноденствията настъпват с 5 часа, 48 минути и 46 секунди по-късно, отколкото в предишната, а във високосна – с 18 часа, 11 минути и 14 секунди по-рано. Затова равноденствията могат да се паднат на две съседни календарни дати.
Сега Слънцето преминава през точката на пролетното равноденствие на 20-21 март (този момент се смята за начало на астрономическата пролет в Северното полукълбо), а точката на есенното равноденствие – на 22-23 септември (начало на астрономическата есен в Северното полукълбо).
Пролетното и есенното равноденствие се смятат за астрономическо начало на едноименните годишни времена. Промеждутъкът между две едноименни равноденствия се нарича тропическа година, която е приета за измерване на времето.
Тропическата година има приблизително 365,2422 слънчеви дни, затова равноденствието се случва по различно време и се измества напред почти с 6 часа. Юлианската година има 365¼ дни, а високосната година връща равноденствията на предишната дата.
Но тропическата година е малко по-къса от юлианската и равноденствието всъщност бавно отстъпва от Юлианския календар.
При Григорианския календар на всеки четири века се пропускат три високосни години, което дава средна продължителност на годината от 365,2425 дни. Тази стойност се доближава значително до продължителността на тропическата година.
