Анализ на съдържанието на нишките от тъмна материя, свързващи всички галактики в невидима космическа „паяжина“, е установил, че те съдържат в себе си около половината от цялата видима материя на Вселената, става ясно от статия, публикувана в сп. Nature.
Както показали наблюденията на микровълновото „ехо“ от Големия взрив, делът на обикновената материя, от която се състои всичко, което можем да наблюдаваме във Вселената, е не повече от 5%. Всичко останало се пада на тъмната материя (22-26%) и тъмната енергия (68-73%).
Подобни резултати не се съгласуват с данните от астрономическите наблюдения на отделни галактики – общо те съдържат едва 2,5% от общата маса на Вселената, поради което учените от дълго време се опитват да открият „изчезналата“ видима материя.
Доминик Екерт (Dominique Eckert) от университета на Женева (Швейцария) и колегите му изяснили къде е изчезнала тя, като използвали данните, получени с помощта на орбиталния телескоп XMM-Newton при наблюденията на галактичния куп Abell 2744.
Това „семейство“ от галактики, известно като „купа Пандора“, отдавна привлича вниманието на учените с това, че в неговите предели едновременно се сблъскват няколко групи галактики, големи облаци газ и материя, нагрети до няколко милиона градуса по Келвин и светещи в рентгеновия диапазон.
Това позволява да се видят дори такива концентрация на материя, които в други купове остават изключително тъмни и студени.
Екипът на Екерт се възползвал то този факт, за да състави картина на видимата материя в Abell 2744 и да оцени нейната приблизителна маса. Оказало се, че около половината от видимата материя се крие не вътре в галактиките и заобикалящите ги облаци междугалактичен газ, а в нишките на така наречената космическа паяжина, които в 5-10% се състоят от видима материя и в 90-95% – от тъмна материя.
Смята се, че Вселената по структура прилича на гигантска триизмерна паяжина. Нейните нишки представляват струпване на тъмна материя, така наречените филаменти. През юли 2012 година астрофизиците за първи път успяха да видят една от тези паяжини, съединяващи галактиките Abell 222 и Abell 223, благодарение на изкривяването в светлината на далечни звезди, предизвикано от тъмната материя.
В точките на пресичане на тези нишки се намират плътни участъци от видима материя – отделни галактики и групи звездни мегаполиси. По-рано учените смятаха, че именно тези части съдържат голяма част от видимата материя. Откритието на Екерт и колегите му показва, че самите нишки на „паяжината“ могат да съдържат не по-малко количество материя.
„Сега е необходимо да проверим присъщо ли е това разпределяне на материя, което е характерно за Abell 2744, за Вселената като цяло. Трябва да изучим детайлно всяка от тези нишки и да изчислим количеството на различните атоми в тях, което ще ни помогне да разберем колко тежки елементи съдържа Вселената“, заключава Екерт.
