Оцеляването в катастрофи – случайностите не са случайни

В понеделник, на 7 март, британският учен Грант Биг е представил пред световната общественост своята теория за айсберга, потопил печално известния кораб „Титаник“. Според професора айсберга, пратил кораба на дъното, се е формирал преди 100 000 години.

Ученият разказва, че с помощта на най-нова компютърна програма изследователите от Шефилдския университет са успели да изчислят практически точния маршрут на движение на айсберга по океана и да разберат точните му размери. Изследователите са изяснили, че огромният къс лед, погубил „Титаник“, е имал дължина почти 520 метра.

Айсбергът, с който се предполага, че се е сблъскал „Титаник“. Снимката е направена от лайнера Prinze Adalbert сутринта на 15 април 1912 година на няколко мили южно от мястото на катастрофата.
Рublic domain

Айсбергът се откъснал от струпване на ледници в югозападната част на Гренландия, формирани преди около 100 000 години.

Причината за откъсването на айсберга убиец е станало топло течение през 1908 годна. А през 1912 година айсбергът е станал причина за катастрофата, отнела живота на повече от 1500 души.

Катастрофа, планирана хиляди години?

Бавното пътешествие на айсберга за срещата с „Титаник“ навежда на мисълта, че зад това стои неведома сила. Сакаш умишлено огромният къс лед, формиран преди много хилядолетия, се е движил именно към кораба, смятан за непотопяем.

Капитанът на кораба „Миниа“, изпратен за търсене на тела на загинали, отбелязал, че в този район имало само един айсберг, затова шансовете за сблъскване с него не били много.

Но имало и такива, които оцелели в чудовищната катастрофа. Един щастливец дори не се качил на кораба, тъй като не успял да стигне до пристанището заради лошо време. Този човек се оказал турският учен Бесим Омер Акалим. Той искал да попадне на „нопотопяемия“ лайнер, но обстоятелствата му попречили, което му спасило живота.

Математикът Уилям Кокс е провел изследване, за да изясни броя на пътниците във влакове и самолети, попадащи в катастрофи. Оказало се, че всеки път при катастрофа пътниците били по-малко от изчисляваното. Тоест пътниците или връщали билетите, или просто не попадали на пострадалите в катастрофи рейсове.

Друг учен – Джеймс Саунтън, е анализирал 50 авио- и железопътни катастрофи, като се започне от 1900 година. Той установил, че в повечето случаи транспортните средства били пълни едва 60%. Резултатите от изследването поразили учения и той издирил няколко души, които не успели да попаднат в трагичните рейсове. Оказало се, че повечето от тях не са имали лоши предчувствия. Един го заболял стомахът, а друг се спънал и си навехнал крака.

Случаи на чудно спасение

Такива случаи има в много катастрофи. През юни 2011 година край Петрозаводск се разбил самолет Ту-134. Жертвите на катастрофата били 44 души от 52-ма, намиращи се на борда. С този рейс трябвало да летят четирима програмисти, но по щастлива случайност те закъснели за самолета, което ги спасило.

През юли 2006 г. самолет А310, следващ рейс от Москва за Иркутск, не успял да спре на пистата и се преобърнал извън нейните предели. В катастрофата загинали 124 души. Петима пътници по чудо не се качили на самолета, а седящите към опашката също останали живи. Някои от тях нямали дори драскотина по себе си.

По време на терористичния акт на 11 септември 2001 година в Ню Йорк Гриър Апщайн от офис на 67-ия етаж малко преди сблъсъка на самолета отишъл за цигари. Бил Тринкъл закъснял за работа, тъй като се заиграл вкъщи с малката си дъщеря, а Моника О’Лири ден преди трагедията била уволнена.

Съвременната наука смята подобни случаи за съвпадение. Но вече много изследователи са стигнали до извода, че събитията, които изглеждат случайни, са обединени от обща причина или са свързани с верига от събития.

Професорът по психология Алан Комбс от университета на Ашвил отбелязва, че съвпаденията следват поредица от събития. „Ако повярваме, че всеки от нас има своя, предопределена свише съдба или карма, то всичко застава на мястото си“, заключава ученият.

Източник