Цивилизация, погълната от джунглата: зловещата история на остров Рос

На остров Рос не живее никой от времената на Втората световна война. Днес той прилича на декорация към филма „Книга за джунглата“.

Остров Рос е част от Андаманските острови. Той си има съименник, който също се казва остров Рос – един от най-южните острови на нашата планета.

Ще ви запознаем с по-гостоприемния му „братовчед“, разположен сред неизменно топлите и лазурни води на Андаманско море, само на два километра от столицата на Андаманските острови – Порт Блеър.

Това означава, че лесно може да се стигне до остров Рос – всеки ден от пристанището отплават фериботи, които отвеждат на това място туристите само за 10-15 минути.Британците избрали остров Рос за своята първа резиденция на Андаманските острови. Причините за това са много, но основната била лесната отбрана. По време на пристигането на англичаните тук много от островите били обитаеми, но не всички местни племена се отличавали с миролюбив нрав.

Освен това Рос се намира на входа на залива на Порт Блеър и оръдията, разположени тук, можели да спрат неприятел, който се готви да атакува от морето.Днес от бившите стопани на острова са останали само руини от някога прекрасни къщи, църкви, басейн, болници, поправителни лагери, бункери и т.н.

Джунглата постепенно си връща тази територия – из развалините на полуразрушените сгради, свидетелстващи за бившия разкош на колонизаторите, се вият лиани и корени на тропически дървета. Картината по нещо напомня на Ангкор Ват, само че в миниатюра и с по-съвременни здания.Тук нагледно може да се види в какво могат да се превърнат нашите градове, когато човекът ги изостави (или поне тези, разположени в тропическия пояс). Няколко сгради са реставрирани, например военната болница.

Някога това място било наричано „Източния Париж“ заради невероятната архитектура и съвременното за времето си ниво на социален живот, което не било характерно за тропическите острови от този регион.Защо някога процъфтяващият остров се е озовал в плен на природата? Защо хората са позволили джунглата да погълне великолепната му архитектура? Историята е доста зловеща.

Тя започва с момента, когато на острова пристигнали първите британци. Това се случило през 1790 г. Флотският лейтенант Арчибалд Блеър решил, че островът може да стане идеално място за поправителна колония – нещо от рода на съвременния Гуантанамо. Но първият опит да се организира тук селище завършил с неуспех – цялото население скоро било покосено от малария.След потушаване на индийското въстание през 1857 г. и преминаването на страната под пряка юрисдикция на Англия, Рос станал място за заточаване на политически затворници – индийците го наричат „британския ГУЛаг“, където в нечовешки условия се намирали около 15 000 души.

Докато местните наричали острова „черната вода“ заради зловещите престъпления, извършвани зад стените на затвора, в самата Британия го смятали за „Източния Париж“. Всеки офицер смятал за чест да получи пост там и да се пресели на острова заедно със семейството си.Постепенно на това късче земя се появили разкошни имения с пищни бални зали, прекрасни градини, църква, басейн, болница и всичко, което по това време се асоциирало с понятието за съвременно място за живот. Всички сгради били строени в колониален стил.

Но за затворниците животът на острова изглеждал съвсем различно. Първата група пристигнали осъдени в състав 200 души трябвало да разчисти гъстите гори за бъдещата колония.Тези хора трябвало да оцеляват без най-елементарни удобства и да строят колонията от камъни и дърво, оковани във вериги и нашийници с имената им. След това броят на затворниците нараснал до хиляда, които се приютявали в палатки или хижи с течащи покриви. Когато броят на затворниците надвишил 8000, пламнала епидемия, отнела живота на 3500 души.

Но дори положението на робите не било най-страшното. От време на време дивите андамански племена правели набези към колонията, а много от тях били канибали. Опитвайки се да избягат от острова, затворниците често се сблъсквали с тези племена и се връщали назад, знаейки, че на острова им е гарантирано смъртно наказание.Говори се, че британското правителство е използвало затворниците за тестване на нови медицински препарати, а страничните ефекти стигали до силно повръщане, пристъпи на дизентерия и депресия.

Днес от сградите на острова не е останало почти нищо – природата ги е превзела почти изцяло. През 1941 година силно земетресение разрушило значителна част от инфраструктурата и принудило мнозина да напуснат острова.Щабът бил преместен в съседния Порт Блеър, а по време на Втората световна война на острова се появили японците и британците се евакуирали спешно – този път окончателно и завинаги.

И макар че японската окупация приключила през 1945 година, повече никой не се опитал да се засели тук. Сега Рос е една голяма забележителност, той се намира под юрисдикцията на ВМС на Индия и е затворен за туристи нощем. Тук е организиран музеят Смритика (Smritika), който разказва на посетителите за живота на колонизаторите на Андаманските острови.